h1

Cold Mountain

юли 8, 2009

Студената Планина

Find your way home

Режсиьор: Anthony Minghella

В главните роли: Jude Law, Nicole Kidman, Renee Zellweger, Eileen Atkins, Brendan Gleeson

Година: 2003
Времетраене: 154 минути

Не бях писал в блога от дълги, дълги месеци. Но вчера изгледах „Студената планина” и просто прецених, че няма как да не пиша. Не защото това е единствения хубав филм, който видях през последните няколко месеца – натъкнах се и на други много качествени заглавия. Просто това е филм, който всеки трябва да види.
„Студената планина” лично за мен е най-тежкият филм, който някога съм гледал. Това е една история за хората, за най-великото и най-отвратителното, на което е способна човешката природа. Ужасите са просто неописуеми, жаждата за власт, пари и сила манифестира по потресаващ начин в отношението на човека към себеподобните му. Но именно в безмерното страдание може да се разкрие силата на човешкия дух.
Действието във филма се развива по време на гражданската война в Щатите – 1861-1865-та. Няколко седмици преди началото на войната, в малкото градче с името Студаната Планина, Инман (Джъд Лоу) се запознава с Ейда (Никол Кидман). Между тях още в първия момент се появява нещо, едно особено чувство, но времето не позволява на това чувство да разцъвти. Гражданската война е обявена, Инман е мобилизиран и двамата с Ейда успяват да разменят една единствена целувка в деня на заминаването му. И ако до този момент филма звучи по-скоро като романтичен, то нататък „Студената планина” разгръща неимоверно своята тематика и се превръща именно във филм за силата на човешкия дух. Мъжете са на война, те всеки ден се сблъскват с чудовищни картини, със смърт и разруха. Жените остават у дома и тяхната работа е да се грижат за къщата, да поддържат дома и да се научат да живеят с мисълта, че може би техните съпрузи, бащи и синове никога няма да се завърнат. Макар сюжета да е концентриран основно около Ейда, филмът разкрива страданието и на други семейства в Студената Планина. В опора на Ейда се превръща Руби (Рене Зелуегър – носителка на Оскар за поддържаща роля за участието й в „Студената планина”). Руби помага на Ейда с нивата и градината, но тя не може да запълни празнотата в сърцето й. Отчаяна и съсипана, Ейда пише писмо но Инман, в което го умолява да се върне, да напусне тази ужасна и безсмислена война и да се върне при нея. Писмо, което той получава.

Както казах и по-горе – филмът е невероятно тежък. Но е великолепен.

Advertisements
h1

Girl, Interrupted

ноември 21, 2008

Луди години

Girl, Interrupted

Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy

Режсиьор: James Mangold
В главните роли: Winona Ryder, Angelina Jolie, Clea DuVall, Brittany Murphy, Elisabeth Moss, Whoopi Goldberg
Година: 1999
Времетраене: 122 минути

Това за мен беше един от филмите, които многократно са давали по телевизията и които всеки е гледал, но аз самият не бях. Е, най-после успях да намеря време за него и трябва да кажа, че определено не съжалявам. Това не е просто един от филмите, които всеки е гледал. Това е един от филмите, които всеки трябва да гледа.
Действието на „Луди години” ни пренася в малка градска лудница в края на шейсетте. Главната героиня – Сузана (в ролята – Уинона Райдър) е пратена там с диагноза „гранично разстройство на личността”. Попадайки там обаче Сузана се изправя не просто пред коравосърдечните лекари и безразличните санитари. В този дом за душевно болни героинята попада сред жени, които, също като нея, са считани от обществото за луди. Най-особената и специална сред тях, която веднага привлича вниманието на Сузана и скоро спечелва симпатиите й е Лиса (Анджелина Джоли), считана за опасен социопат. Именно тези жени, с които Сузана по стечение на обстоятелствата е принудена да споделя своите дни, именно техните истории и техните странности ще се превърнат в онова, което ще накара героинята да отвори очите си за истински важните неща от живота и да прозре пълният смисъл на думата „лудост”. И историята действително е много истинска, нищо чудно, че филмът е правен по книга, написана по реален случай. А актьорската игра е чисто и просто брилянтна. Анджина Джоли не случайно има Оскар точно за тази роля.
Написаното дотук е сравнително кратко, но не бих искал да разкривам каквото и да било повече от филма или от посланията му. Това е от онзи тип филми, които показват идеята си ясно и красноречиво и за които обикновено не пиша тук, защото ми се струва, че казват онези важни неща, които човек трябва да проумее сам, а не да прочете написани в нечии блог с ревюта.
„Луди години” не е нещо весело и разведряващо, а сериозна, дълбоко затрогваща драма, изпълнена с въпроси, които рядко се сещаме да си зададем. Искрено пожелавам приятно гледане на всеки, който има настроение за такъв филм 🙂

h1

Heroes, season 3 premiere

септември 23, 2008

Герои, премиерата на сезон 3

Peter from the future

Heroes, season 3, episode 1 and 2

Трети сезон започна… странно.
Прекалено мрачен е. Прекалено. Не е толкова зле, колкото втори сезон, но определено е доста далеч от първи сезон… Явно никога повече няма да достигнат това невероятно съвършенство.
Нещата почнаха прекалено бързо, прекалено странно… Втори сезон поне в това отношение започна по-добре. Как Сайлър е намерил Клеър? Как Мохиндер е изпратил толкова бързо Моли? Защо не дадоха нищичко за Ники, нито Майка, нито Моника.
Отделно от тези няколко неща, епизодите бяха добри, макар и… странни. Някак си… все едно някой сънуваше, или по-точно все едно някой сънуваше кошмари. Черно, объркано, несвързано. Ще видим как ще продължи нататък.
А Трейси не ми харесва, определено не може да стъпи и на малкия пръст нито на Ники, нито на Джесика. Макар че първата й сцена беше яка и то не само защото беше по бельо :Р Беше някак си като противоположност на първата сцена на Ники. Ники се събличаше пред камерата, Трейси се обличаше пред телевизора. И все пак да махнеш интересна и атрактивна героиня като Ники, за да поставиш същата актриса в тъпа, сухарска роля е… не особено умно.
Харесаха ми силите на мама Петрели. Очаквах нещо много по-шокиращо, но така се получи доста по-добре, защото направиха връзката с първи сезон и то дори първи епизод и то първата сцена ^^ Наистина беше добро, явно наистина са имали тези сили като замисъл отдавна.
А Нейтън този сезон е точно копие на Джордън Колиер от The 4400. И Джордън така го застреляха, и той умря, и той се съживи без видима причина, и той започна да се изживява като проповедник на Бог. Единственото различно при Нейтън беше Линдерман. А за него се досетих, че не е истински още в началото, когато Трейси го подмина като малка гара :Р

Tracy

Hiro

Та… малко прекалено отрицателно се изказах. Епизодите определено не са толкова зле, горе долу съм доволен, но аз нямах кой знае какви очаквания, след този ужасен втори сезон…

h1

Uncanny X-Men: #495 – #499

септември 19, 2008

Uncanny X-Men: #495 – #499

Име на поредицата: „Divided“ (част от по-голямата поредица „Divied We Stand“)
Брой книжки: 5
Автор: Ed Brubaker
Място в хронологията на Marvel: Веднага след „X-Men: Messiah Complex“

От близо половин година бях заразял комиксите за Х-мен и затова реших да продължа с The Uncanny X-Men от там, където бях спрял. Петте броя, които прочетох не са върховни и неповторими, но определено не съжалявам, че се захванах с тях 🙂

Лично за мен поредицата „X-Men: Messiah Complex“ беше леко разочароваща. Не че беше пълен боклук, но крайна сметка очаквах доста повече от това, което получих. Както може би знаете, “Messiah Complex” завърши с (привидната) смърт на професор Ексейвиър и прословутата реплика на Циклопа – “It was Xavier’s dream, wasn’t it? It began with him, it ends with him. There are no X-men”. От там и започва “Divided” – Х-мен са разделени, пръснати на няколко групи из земното кълбо, търсещия своя път.
Поредицата има две централни нишки – тази на Циклопа и тази на Върколака (просто класическо ^^ ).
Скот е на почивка с Ема и докато тя се наслаждава на хубавото време в Savage Land, той е потънал в мислите си за бъдещето на мутантите и човечеството. Скот не знае кой път да поеме и накъде да дръгне. Реалността се е оказала силна и жестока, действителността е демонстрирала, че мечтата на професор Ексейвиър за по-добър свят е непостижима. Мутантите все по-бързо и сигурно изчезват от лицето на Земята и всяка борба за тяхното бъдеще завършва с погром. А Ема е просто до своя любим, подкрепяйки го във всичко. Макар връзката между Скот и Ема да е разглеждана и представяна в многообразни аспекти от редица автори, Брукбейкър отново успява да й придаде нова дълбочина и да разшири измеренията както на отношенията между Скот и Ема, така и на образа на самата Бяла кралица. Скот и Ема обаче не успяват да се насладят на своята почивка прекалено дълго. Дългът ги зове, поредната мисия ги чака. И именно чрез тази, на пръв поглед обикновена и проста мисийка, двамата ще докажат най-вече на себе си колко важно е това, което правят като ръководители на екип Х.

Върколака, Нощната сянка и Колос са на пътешествие из Европа. И докато сюжетната линия на Скот и Ема показва колко е важно да бъдеш Х-мен, но тази на Лоуган, Кърт и Пьотр показва колко е трудно да бъдеш обикновен мутант. Посещавайки родната си страна Колос си спомня за щастливите детски мигове, които е имал там. Хубавото минало дори придобива ореол на сакралност, когато бива сравнено с грозното настояще – Пьотр е загубил родителите си, сестричката си, както и жената, която обича. И точно когато Лоугън успява да придаде някакъв смисъл на тази безумна ситуация, тримата мутанти са нападнати от чудновати роботи-убийци и са принудени за пореден път да се борят за живота си.
Към казаното до тук непременно трябва да добавя, че рисунките са невероятно добри, това е един от най-любимите ми стилове арт. 🙂

Както вече казах – поредицата не е гениална, не е нито истински впечатляваща, нито омагьосваща. Но определено е приятно четиво и заслужава да й бъде отделено внимание.

h1

Veronica Mars – The complete third season

септември 17, 2008

Вероника Марс: сезон 3

Veronica Mars - season 3

 
“Well, my nose kinda belongs where I decide to put it.”

Брой епизоди: 20
Година: 2006-2007
Създател: Роб Томас.
В ролите:
Kristen Bell (Veronica Mars)
Enrico Colantoni (Keith Mars)
Jason Dohring (Logan Echolls)
Percy Daggs III (Wallace Fennel)
Tina Majorino (Cindy ‘Mac’ Mackenzie)
Chris Lowell … (Stosh ‘Piz’ Piznarski)
Francis Capra (Eli „Weevil“ Navarro)
Ryan Hansen (Dick Casablancas)
Michael Muhney (Sheriff Don Lamb)

Макар да не е сред най-великите и невероятни неща, излъчвани по телевизията, „Вероника Марс” е доста приятен и свеж сериал, който определено става за гледане в свободното време. Героите са интересни, историите са увлекателни, има както епизодични, така и свързани сезонни линии, какво повече му трябва на човек?

За сезона:
Трети сезон продължава историята на Вероника Марс, деветнайсет годишна дъщеря на местен частен детектив, която от рано започва да изкарва пари чрез наученото от баща си. И докато първи и втори сезон на сериала разказваха за последните две години на младата детективка в гимназията, то този сезон ни пренася в първата й година в колежа. Промяната в обстановката внася свежест в сериала, разчупвайки леко познатата от предишните два сезона рамка. Другата особеност на сезона е, че в него, за разлика от предишните два, няма цялостна мистерия, която да започва в първи и да се разкрива в последния епизод. За сметка на това има две по-кратки мистерии, едната с продължителност девет епизода, а другата – шест. Кратките мистерии, разкриващи се в рамките на един епизод отново присъстват и тук, но сега са, смея да кажа, доста по-добри и увлекателни, отколкото в първите два сезона. Репликите, които героите си разменят продължават да бъдат все така забавни и интересни, особено ако сте почитатели на филмите от 80-те и 90-те. Всъщност оригиналността на диалога е една от най-силните черти на сериала. Всички реплики са определено умно-написани, ако мога така да се изразя, и това отличава „Вероника Марс” от хилядите сериали с банални диалози, които се въртят по телевизията. В крайна сметка въпреки новостите, сезонът напълно се вписва в стила на предишните два.

Епизоди:
Не мога да избера с лекота само няколко епизода, защото повечето от кратките мистерии са на сравнително еднакво ниво, но все пак трябва да отбележа, че повече ми хареса втората половина на сезона. Един от най-важните епизоди е деветият от сезона – „Spit & Eggs”, тъй като в него се разкрива мистерията, започнала още в първа серия. Моите любими епизоди в този сезон са тринайсти и четиринайсти, съответно „Postgame Mortem” и „Mars, Bars”. Двата епизода имат обща кратка мистерия, която беше увлекателна, изненадваща и дори емоционална. Освен това в тринайсти епизод е една от най-добрите истории на Лоуган, един от най-многопластовите и интересни образи в сериала.
Недоволен съм обаче от финалният епизод на сериала – „The Bitch Is Back”. Макар серията сама по себе си да беше хубава, все пак не беше хубав завършек за сериал. Не че завършва с някаква загадка или мистерия, но просто не успя да придаде на сериала завършен вид. Беше по-скоро като хубав обикновен епизод, но не изглеждаше нито като край на сезона, нито като край на сериала. Напоследък се чуват все по-упорити слухове за бъдещ филм, продължение на сериала и аз лично много бих се радвал да го видя. 🙂

И така… Ако търсите нещо свежо и разтоварващо и в същото време носещо определена доза емоционалност, може да опитате „Вероника Марс”. Ако пък сте гледали предишните два сезона и са ви харесали, въобще не се колебайте и изгледайте и този. 🙂

h1

A long, eventful summer

септември 14, 2008

Последният ми пост тук е от… 25-ти март. Доста време е минало. :/
Няма защо да се впускам в дълги обяснения – времето до средата на юли прекарах в учене, след това ходих по изпити и т.н. и т.н. В крайна сметка нещата се получиха както исках – успях да вляза Психология в Софийския Университет. ^^
Остатъка от лятото прекарах пътувайки из Варна, Ямбол и Охрид и съответно останах леко назад с филмите, сериалите и комиксите.

Но сега отново е септември, доста от новите сезони на любимите ми сериали вече започнаха в Щатите и просто усещам, че е време да подновя писането тук. Отново ще се постарая ревютата да са интересни, разбираемо написани и представящи обективно обекта на описание. ^^
Засега толкова, очаквайте новите ми постове скоро 🙂

h1

Buffy the Vampire Slayer – The Complete Sixth Season

март 25, 2008

Бъфи Убийцата на вампири: Шести сезон

Photobucket

The hardest thing in this world is to live in it.

Година: 2001-2002
Брой епизоди: 22
Времетраене на всеки епизод: 42 мин.
Сценарист: Joss Whedon
В главните роли:
Sarah Michelle Gellar (Buffy Summers)
Alyson Hannigan (Willow Rosenberg)
Nicholas Brendon (Xander Harris)
James Marsters (Spike)
Emma Caulfield (Anya)
Michelle Trachtenberg (Dawn Summers)
Amber Benson (Tara Maclay)

Сезонът беше невероятен. Без колебание мога да заявя, че това е най-добрият сезон до този момент. Всичко в него беше невероятно – драмата, хуморът, сюжетът, героите.

Проблематика на шести сезон:
Винаги до сега съм намирал „Бъфи” за леко незрял сериал, предназначен за по-млади зрители. Истината е, че сериалът расте редом със своята аудитория. И докато първите сезони се занимават с грижите на мънички и наивни дечица от гимназията, то следващите представят житейските проблеми на младите хора.
Един от основните въпроси в шести сезон е въпросът за мъката по света. Или по-точно – струва ли си да живеем в този свят, който е изпълнен с болка и злоба, струва ли си да се борим, когато живота ни нанася все по-тежки удари? Пред този въпрос са поставени всички от главните герои на сериала, като най-голяма е дилемата на главната героиня – Бъфи. Бъфи загина в края на предишния сезон, жертвайки себе си, за да спаси по-малката си сестра. Смъртта на Бъфи обаче е причинена от мистични сили, затова приятелите й успяват да я върнат към живота. И от тук започват проблемите. Бъфи трябва отново да се приспособи към света, отново да се научи да се бори. Положението й е утежнено от факта, че младата Убийца трябва да поеме не само физическите, но и финансовите грижи за сестричката си, тъй като след смъртта на майка им двете трябва да се издържат сами. Досега горделивата Бъфи е принудена да започне работа в долнопробно заведение за хамбургери, за да успява едва-едва да свърже двата края. И всичко това след като Бъфи тъкмо е получила покой в лицето на смъртта. Другите герои от сериала са изправени пред други, често срещани за младите хора проблеми. Зандър и Аня са на път най-после да сключат брак. Двамата са несигурно в себе си, колебаят се дали решението би им донесло щастие и дали ще могат да направят човека до тях щастлив. Уилоу не може да се справи сама с проблемите си и неусетно поема по пътя на пристрастяването. Спайк, саркастичния грижовен вампир, е не толкова влюбен, колкото обсебен от обаянието на Бъфи и по тази причина се оставя да бъде използван от нея, без да получава особено много в замяна. Интересен е образа на Джайлс, наставникът на Бъфи, който изпитва бащински чувства към нея. Джайлс разбира болката й и иска да й помогне с каквото може, но съзнава, че няма моралното право да го направи. Той разбира, че трябва да я остави сама да намери изход от проблемите си и, но същевременно се колебае дали няма сгреши, ако го направи. Сезонът повдига и други проблеми на младите. Не случайно главните злодеи на сериала този път не са мистериозни богове от демонски светове, ами трима задръстени зубара, които просто не са успели да се впишат в света.

Епизоди:
Най-силният епизод на този сезон е всъщност и най-силният епизод на сериала, а именно епизод 7 – “Once More, With Feeling”. Това е изключително специален епизод-мюзикъл, а всички песни и текстове от него са написани лично от създателят на сериала – Джос Уидън. Песните са изключително ритмични и приятни, но не това прави епизода специален. В тази серия, попаднали под въздействието на музиката, всички герои изпяват своята песен и по този начин разкриват душата си, разкриват своите най-съкровени тайни, мечти и страхове. Именно по тази причина това е и най-емоционалният епизод в целия сериал. Особено впечатляващи бяха първите и последните два епизода от сезона (епизод 1 и 2 представляваха всъщност един двоен епизод, по същия начин бяха организирани и епизодите 21 и 22). Сийзън финалито беше един от най-великите и гениално написани епизоди до момента и определено беше най-добрият финал на сезон в целия сериал до този момент. Друга серия, която ми хареса много беше 16-та – „Hell’s Bells” – епизодът със сватбата на Зандър и Аня. И той беше изключително силен именно заради въпросите, пред които бяха поставени героите по време на него. И като цяло този сезон се отличаваше с доста силни епизоди, не си спомням да е имало дори една серия, която да не ми е харесала.

Ще се повторя – това беше най-добрият сезон до този момент. Ако сте останали разочаровани от първите сезони на сериала и се чудите дали има смисъл да продължавате – не се колебайте, струва си! 🙂