House M.D., season 1, episode 20 & episode 21

Д-р Хаус, сезон 1, епизод 20 и епизод 21

Епизод 1х20 – Love Hurts

Епизодът не ми хареса. И то не защото е лош епизод, просто цялата концепция на сериала не ми допада и ми е скучно да го гледам.
Отново се говореше много, много за медицина. Ама много. В общи линии сюжетът се развиваше така – лекарите правят предположение за болестна на пациента и в следствие на това предположение правят изследване или операция, която показва, че предположението им е било грешно. Събират се, правят ново предположение, ново изследване, пак е грешно. Събират се пак и т.н. и т.н… И на третия или четвъртия път в крайна сметка успяват. Но говорят много за медицина, почти през целия епизод, всъщност. Само в една сцена проведоха наистина добър и интересен диалог, но за това ще кажа по-късно.
Епизодът като цяло доста напомняше първи епизод… Там пациентката беше жена, тук обаче беше мъж. Жената от първи епизод изведнъж усеща, че не може да произнася думите, пада и започва да се тресе. Мъжът от този епизод изведнъж загуба говора си, пада и започва да се тресе. Жената я изследват многократно, но така и не успяват да разберат истината за състоянието й. Мъжът го изследват многократно, но винаги грешат. Хаус праща лекари да претършуват дома на жената, те откриват там шунка и Хаус веднага разкрива каква всъщност е болестта. Хаус праща лекарите си да претършуват дома на мъжа, те откриват бонбонки Тик-так и Хаус веднага разбира какво всъщност му има. Интересни мистерии… ако си доктор. Всяка загадка в този сериал има медицинска основа. Гледах го със субтитри и пак нищо не разбрах. Ако чета книга за Шерлок Хоумс винаги мога да имам свое предположение кой точно е убиецът на базата на изложените факти и затова романите са интересни – искам да видя дали съм познал, или поне да разбера какво съм пропуснал. Когато гледам Хаус няма как да имам предположение за болестта, защото не разбирам нищо от симптоми и диагнози, тоест ми е винаги скучно.
Единствената интересна сцена в целият епизод беше срещата на Хаус и младате лекарка. И подготовката за срещата и самата среща бяха интересни, някак човешки и наистина емоционални. Но целият този момент беше дълъг общо 4 минути, а серията е 44. Не мога 40 минути да слушам скучни догадки за болести и лекарства, само за да видя 4 минути човешки диалог, основаващ се на нормални човешки проблеми, които мога да разбера.
Но дам… скучен епизод, като цяло.

Епизод 1х21 – Three stories

Още по-скучен епизод. Тук ги нямаше дори онези 4 минути от предишния, които да внесат някакъв смисъл…
Хаус трябва да замества някакъв негов колега и да преподава. За да го направи той разказва три случая от практиката си на лекар, като един от тези случаи в края на епизода се оказва, уаааау самият той.
Мога да кажа същото, което казах и за предишния епизод, но този път утроено. Лекарите разглеждат три случая, коментират симптомите им, търсят подходящи лекарства, чудят се дали да правят операция, бъркат с диагнозите, правят нови диагнози, пак бъркат, накрая разбират какво всъщност е заболяването и успяват да го излекуват. Всъщност доста интересен епизод… ако си лекар или студент по медицина. Лично за мен беше много скучен.
Единственото весело нещо беше появата на Кармен Електра. Не защото се радвах да видя тъпата физиономия на Кармен Електра, а защото беше вмъкнато в епизода по забавен начин. Но беше забавно самото й появяване в сериала, чувството продължи само десет секунди и… толкоз.
Наистина скучен сериал… Не знам какво му харесват хората :/

Little Man

Малък човек

Big things come in small packages.

Година: 2006
Времетраене: 94 минути
Държава: САЩ
В главните роли:
Marlon Wayans – Calvin
Shawn Wayans – Darryl
Kerry Washington – Vanessa
Tracy Morgan – Percy

Досега не съм писал за нито един комедиен филм. Истината е, че просто не съм голям фен на комедийния жанр. Но това не значи, че в днешно време не се правят хубави филми, които да те накарат да се тресеш от смях ^^

Именно такъв филм е и „Little Man”. Хуморът му не е особено изтънчен, но пък и няма претенцията да бъде такъв. Това е от тези комедийки, които могат приятно да те разведрят ако си в лошо настроение, както и да те накарат да се смееш с часове, ако си в добро. Историята се върти около Калвин – изключително дребно на ръст джудже, но пък с голям криминален опит. По странно стечения на обстоятелствата на него му се налага да се вмъкне в дома на Дарил и Ванеса , които тъкмо по това време обмислят дали желаят да имат деца. За да изпълни мисията си Калвин решава да се престори на изоставено бебе и по този начин младата двойка го приема с отворени обятия. Трябва да призная, че всички актьори във филма се раздават на сто процента и именно това е една от причините комедията да е толкова забавна. Филмът е смешен, при това много смешен. Всички сцени, в които Марлон Уейънс се опитва да пресъздаде невинни бебешки емоции, са толкова весели, че човек може да ги гледа отново и отново и пак няма да му омръзнат. Разбира се има я и съответната доза цинизъм, присъща за повечето американски комедии, но това не променя качествата на филма. Гледаш как малкият Калвин запраща с всичка сила топка по нечии слабини, а след това втора, та дори и трета и всеки следващ път ти е все по-смешно и по-смешно. Сюжетът, както при повечето комедии, е донякъде предсказуем, но все пак забавен и доставяш удоволствие. Макар да очакваш нещо да стане, започваш да се смееш силно, когато то действително става.

Горещо препоръчвам филма на всички фенове на този жанр. Ако обичате филми като “White chicks” или „Be cool” ще харесате и този. Не внушава някакви особено задълбочени философски идеи, така че препоръчвам ад се гледа в компания. И ако наистина харесвате такива филми, няма как да не се зарадвате на този забавен малък човек. ^^

Everwood: The complete first season

Евърлууд: Първи сезон

It’s somewhere between father and son.

Брой серии в сезона: 23
В главните роли:
Treat Williams – Dr. Andrew ‘Andy’ Brown
Gregory Smith – Ephram Brown
Emily VanCamp – Amy Abbott
Vivien Cardone – Delia Brown
Chris Pratt – Bright Abbott
Tom Amandes – Dr. Harold Abbott
Stephanie Niznik – Nina Feeney
Debra Mooney – Edna Harper
John Beasley – Irv Harper

Дори не знам защо реших да го тегля. Просто разглеждах какви завършено сезони има в Арената, случайно видях това и просто кликнах на линка. И там видях мотото на сериала – „It’s somewhere between father and son” и реших да изтегля една серия, просто ей така, колкото да го видя какво представлява. И веднага щом я изгледах си знаех, че това ще е един от най-любимите ми сериали

Сюжет:
Евърлууд разказва историята на доктор Анди Браун – преуспяващ неврохирург от Ню Йорк, който е толкова погълнат от своята работата, че никога не успява да намери време за семейството си. Целият живот на доктор Браун се разтърсва из основи, когато една вечер съпругата му претърпява катастрофа и загива. След тази трагедия Анди изпада в депресия и не знае какво да прави. Решавайки да избяга от всичко и всички Анди взима двете си деца – петнайсетгодишен син Ефрам и осемгодишна дъщеря Дилия и заминава за едно малко закътано провинциално градче, където да се опита да намери покой. Така семейство Браун заживяват в Евърлууд. Но докато малката Дилия няма особено сериозни проблеми с приспособяването към новия начин на живот, то за Ефрам малкото градче се оказва истински ад. Той не само е изгубил майка си, но и изведнъж се оказва откъснат от модерния свят, от дома си, от приятелите си и е запратен в едно забравено от Бога място, където не може да намери нито един човек, с когото да поговори. Това е едва завръзката на първи епизод, нататък сюжетът поема нови и нови обрати и навлиза във все по-дълбоки емоционални категории. Everwood не е поредният сериал с привидно дълбок смисъл,той е една обикновена човешка история, идваща от сърцето и разказана с много красота и любов.

Няма смисъл да пиша за любими епизоди или за любими герои, така и така обожавам всеки един епизод и всеки един персонаж. Сериалът има много особен стил, за някои е чудесен, за други е скучен. Ако описанието ви е допаднало, изтеглете първи епизод, много показателен за сериала е. Ако първи епизод не ви хареса, то и сериала няма въобще да ви хареса.

The 4400 – The Complete Series

4400 – Целият сериал

Брой сезони: 4
Брой епизоди: 42
В главните роли:
Joel Gretsch – Tom Baldwin (42 епизода)
Jacqueline McKenzie – Diana Skouris (42 епизода)
Patrick Flueger – Shawn Farrell (42 епизода)
Conchita Campbell – Maia Rutledge (42 епизода)
Chad Faust – Kyle Baldwin (33 епизода)
Mahershalalhashbaz Ali – Richard Tyler (31 епизода)
Bill Campbell – Jordan Collier (26 епизода)
Megalyn Echikunwoke – Isabelle Tyler (25 епизода)
Karina Lombard – Alana Mareva (14 епизода)

The 4400 („Четири хиляди и четиристотин”) е един невероятен сериал, който ще се хареса на всички любители на научната фантастика. Макар да е цели четири сезона, той съдържа общо едва 42 епизода. Не е ясно дали ще има пети сезон, но дори и да няма, сериалът е напълно завършен и има ясно показан финал.

Сюжет:
Действието в 4400 се развива в наши дни. През последните петдесет години хора от различни краища на Земята са изчезнали безследно. И в един най-обикновен ден всички те, общо четири хиляди и четиристотин човека, се появяват в центъра на Сиатъл. За тях не е изминал нито ден от мига, в който са изчезнали, те нямат спомен къде са били, нито как са се върнали. Американските власти веднага ги задържат, правят им пълни изследвания и след като не откриват нищо необичайно, ги освобождават. И тук започват проблемите на всички тези 4400 човека. Те са отсъствали дълго време, изгубили са контакт със своите близки, животите им са били прекъснати. Освен това всички по света ги приемат със страх и недоверие. Нещата се влошават още повече, когато някои от 4400-те откриват, че притежават невероятни, свръхестествени способности.

Епизоди:
Действието в сериала се развива по любимата ми система – сезон за сезон. Епизодите не са самостоятелни, абсолютно всеки е свързан с предишния. И все пак 4400 не е една безкрайна драма – всеки сезон си има завършек и всеки следващ сезон предлага нещо ново, нещо различно, нещо неочаквано. Единствено първите два сезона са абсолютно свързани, но първи сезон е само пет серии, това наистина не е достатъчно, за да се направи отделна сюжетна линия. Всички епизоди са доста силни, всеки има ясно изразена идея, така че ще ми е трудно да посоча любими. И все пак трябва да кажа, че първите и последните епизоди на всеки сезон са наистина доста силни. И в този смисъл най-първият епизод на първи сезон и най-последният епизод на четвърти сезон са може би едни от най-добрите серии. Също така ми хареса доста епизодът Life Interrupted (сезон 2, епизод 6). Това беше епизодът, в който видях най-невероятното събиране на екранна двойка, което съм виждал въобще в телевизионните сериали. Друг от любимите ми епизоди е The Home Front (сезон 3, епизод 8). И все пак тези имена си ги казвам просто ей-така, всички епизоди са хубави

Препоръчвам горещо сериала на всички фенове на фантастиката, на всички почитатели на историите за пътуване във времето или за хора със специални способности. Но в случай, че не сте от тях, 4400 едва ли ще ви хареса особено.

Brothers & Sisters – The Complete First Season

Братя и Сестри: Първи сезон

This is the clock up on the wall, this is the story of us all.

Айде най-после да разкажа за един от най-прекрасните сериали, които съм гледал. Има само един завършен сезон, а в момента по американските телевизии тече втори. Сериала се концентрира върху ежедневните житейски човешки проблеми и именно заради това не е особено популярен и не може да бъде изтеглен от нито един български тракер. Теглил съм го от международни сайтове, случвало се е да чакам по няколко часа за да изтегля един епизод, но мога да кажа, че си струваше напълно

Герои:
Величието на сериала се състои именно в образите, които той изгражда. Често може да ви се случи да решите, че този или онзи герой прилича доста на този или онзи ваш познат или по-често роднина… И е много вероятно да сте прави. Сериала разказва историята на семейство Уолкър. Уилям Уолкър, главата на фамилията умира в първи епизод и оставя съпругата си, двете си дъщери и тримата си сина. Първото дете е голямата дъщеря – Сара. Тя винаги успява да намери изход и от най-сложните проблеми в семейния бизнес, но усеща, че не отделя достатъчно време на съпруга и децата си, което я съсипва. По-малката дъщеря е Кити (в изпълнение на Калиста Фолкахрд – „Али Макбийл”). Кити е вироглава, забавна, самонадеяна и уверена в собствените си възможности, но от години е откъсната от семейството си, тъй като работи като политолог в Ню Йорк. Между Кити и майка й има огромна бездна, която е предизвикана от нещо повече от различните им политически виждания. Най-големият син в семейство Уокър е Томи, чиято най-голяма мечта винаги е била да достигне баща си. Но когато след смъртта на Уилям управлението на семейния бизнес е поверено на Сара, Том се чувства предаден. Вторият син е Кевин, който е адвокат. Кевин винаги прави това, което е правилно да бъде направено… освен да спи с жени. Основният проблем на Кевин във всяка ситуация е невероятно високото му самочувствие. Най-малкият син в семейството, любимецът на майка си, е Джъстин. Джъстин е ведър, забавен, разкрепостен и е плейбоят на семейството. Но същевременно има проблем с пристрастяването към определен вид медикаменти. Една от най-мразените героини в сериала е Холи Харпър, дългогодишна приятелка на починалия Уилям, която крие тайна, за която никой не предполага.

Любими епизоди:
Ами… всички епизоди са хубави. Няма нито един, който да ми е бил скучен или безинтересен. Но все пак ако трябва да посоча най-добрите… Хмм, първите три епизода, съответно “Patriarchy”, “An Act of Will” и “Affairs of State” са много силни и емоционални и ги обожавам. Епизод 14 – “Valentine’s Day Massacre”, чието действие се развива на 14-ти Февруари, беше невероятно смешен и супер забавен и е един от любимите ми весели епизоди. И финалните три епизода – “Grapes of Wrath”, “Favorite Son” и “Matriarchy” са невероятни. Абе всички епизоди са си разкошни, единствения им недостатък е, че се теглят бавно :Р

И не можах да го опиша хубаво… По описанието адски скучно ми изглежда, а всъщност е върховно. Не случайно телевизия ABC има най-висок рейтинг в Неделя вечер, когато от осем часа се излъчва „Отчаяни съпруги” веднага след него „Братя и Сестри”

Prison Break – The Complete First Season

Бягство от затвора: Първи сезон

Break In. Break Out. Save Your Brother’s Life.

В главните роли:
Wentworth Miller (Michael Scofield)
Dominic Purcell (Lincoln Burrows)
Sarah Wayne Callies (Dr. Sara Tancredi)
Amaury Nolasco (Fernando Sucre)
Robert Knepper (Theodore ‘T-Bag’ Bagwell)
Patricia Wettig (Vice President Caroline Reynolds)
Rockmond Dunbar (Benjamin Miles ‘C-Note’ Franklin)
Robin Tunney (Veronica Donovan)
Wade Williams (Captain Brad Bellick)
Marshall Allman (LJ Burrows)

Доста хора и сайтове ми го препоръчваха, но аз все се отказвах да го гледам. Голяма грешка… Сериалът е върховен. ^^

Епизоди:
Основната сюжетна линия в „Бягство от затвора” е историята на двамата братя Майкъл Скофийлд и Линкълн Бъроус. Линкълн ( в изпълнение на Доминик Пърсел) е обвинен за убийство, което не е извършил и е осъден на смърт. Брат му Майкъл (Уентуърт Милър) решава да даде всичко от себе си, за да спаси живота на Линк. След няколко месеца планиране на бягството Майкъл умишлено извършва престъпление, предава се на властите и обявява, че ще излежи доброволно присъдата си, стига само той да избере в кой затвор да стане това. Така скоро Майкъл попада зад решетките и пуска в действие плана за спасението на брат си… Мога напълно откровено да заявя, че абсолютно всеки епизод ми беше интересен. Във всяка серия ставаха по доста неща и всички събития бяха от значение за сюжета. Всеки епизод завършваше в най-интригуващия момент и ако действително трябваше да чакам по цяла седмица, за да видя следващата серия, бих се побъркал. Сериите не се отличаваха със самостоятелен сюжет, всяка беше парченце от голямата мозайка на сезона, което лично за мен е голям плюс. Не бих казал, че всеки епизод е по-добър от предишния, защото всичките бяха майсторски направени и не е имало нито един, който да е по-слаб от останалите. И все пак сред любимите ми епизоди са: епизод 6 – „Riots, Drills and the Devil: Part 1”, епизод 7 – „Riots, Drills and the Devil: Part 2”, епизод 13 – „End of the Tunnel” и последните три епизода на сезона – 20 – „Tonight”, 21 – „Go” и 22 – „Flight”.

Любими герои:
Я да видим сега кои ми любимите герои от бандата затворници. Въпреки, че повечето персонажи, като например Ти-Бег и Джон Абруци са наистина отвратителни и отблъскващи, сериала прокарва идеята, че дори в затвора могат да се намерят свестни и добри хора. Основния пример за това е главния герой – Майкъл Скофийлд, чиито образ е изграден като перфектния положителен герой. Той страда от рядък психичен проблем, който, комбиниран с невероятно високия му коефициент на интелигентност, го превръща в истински гений. Освен това в мисленето на Майкъл е дълбоко вградено убеждението, че винаги трябва да поставя живота на другите пред своя собствен и винаги трябва да избавя другите от неприятности, независимо дали това му влиза в работата или не. Именно затова този истински гений влиза доброволно зад решетките с началната идея да спаси живота на осъдения си брат, но в последствие започва да се вълнува и от съдбите на другите затворници и прави всичко по силите си, за да помогне и на тях. Друг несъмнено положителен герой е Фернандо Сукре. Той е млад мъж от латиноамерикански произход, осъден на пет години затвор заради опит за обир на квартално магазинче. Единствената причина, поради която Сукре иска да избяга е неговата млада съпруга, която е бременна и се страхува да живее и да отгледа бъдещото си дете в този объркан свят сама. По случайност Майкъл става съкилийник на Сукре, който решава да му помогне за осъществяването на плана за бягство и се превръща в негов изцяло лоялен приятел. Всъщност може би Сукре е най-любимият ми герой. Като цяло сериала прокарва идеята, че в американските затвори е пълно и с невинни хора, докато истинските престъпници в действителност управляват страната. Поредния пример за това е Си-Нот, чиято история е интересна, но на нея се набляга едва във втората половина на сезона, затова ще ви остава да я разберете сами

Та накратко казано – сериалът наистина си струва, невероятно интересен и динамичен е. Ако си падате по подобен род неща, горещо ви го препоръчвам ^^

Uncanny X-Men: #475 – #486

Uncanny X-Men: #475 – #486

Име на поредицата: Rise and Fall of the Shi’ar Empire
Брой книжки: 12
Автор: Ed Brubaker
Място в хронологията на Marvel: След продължението на “House of M” – “X-men: Deadly genesis”

Чудех се как да започна. Е, ще започна с очевидното – комиксът е адски тъп.
Имайки предвид невероятно добрия Х-мен комикс, който Ed Brubaker направи, а именно “X-men: Deadly genesis” очаквах и продължението му да е на изключително високо ниво. Е, не беше.
Да започнем с избора на главните герои. В почти всяка Х-мен поредица присъства поне някой от любимите на публиката герои, за които читателите веднага се сещат, щом чуят Х-мен – Върколакът, Циклопът, Бурята, Ема Фрост, Джийн Грей, Звярът, Колос, Нощната сянка. Тук всички почти тези герои са сякаш забравени. От „старата генерация” присъстват единствено Чарлз Екзейвиър (в променен вариант) и Нощната сянка. Има ги и Хавок и Поларис, които действително са познати Х-мен персонажи, но те никога не са били толкова любими на публиката, колкото изброените по-горе. Присъства и Рейчъл Съмърс, но най.значимата й роля в поредицата е, че от средата има ново костюмче. И все пак нека не мислим за персонажите, които са можели да вкарат, а да погледнем тези, които имаме. Никой от героите не притежава някаква истинска дълбочина. Те притежават, де, но просто въобще не са разгърнати от Ed Brubaker. Героите са някак си безлични и еднакви. Въобще персонажите не са особено добре направени, а имайки предвид, че това е продължение на “X-men: Deadly genesis” са дори много зле направени.
Нека хвърля и едно око на сюжета, без да ми спойлвам излишно. Действието, както се вижда от кориците, се развива в империята Ши’ар. Аз принципно не харесвам историите за империята и все пак не това е проблема. Проблема е, че действието е един безкраен баламач от космически битки. Във всеки брой нечий кораб напада совалката на някой друг, бият се екипажите, трепат се, накрая едните побеждават и в следващия брой нападат нова совалка. Истинска тъпотия. Освен това дванайсетте броя не притежават никаква завършеност и окончателност. Дори напротив, поредицата спира точно в тази част на действието, докъдето предполагах, че ще стигне сюжета още за три или четири броя. Но просто с тези безкрайни, глупави, еднотипни битки е наистина тъпо. В последния брой на поредичката загива известен персонаж от Х-вселената, но въпреки това смъртта му е тъпо направена и напълно безсмислена.

Това може да се каже за поредицата в общи линии. Някои фенове я харесват, но за мен лично беше пълен провал. Marvel сериозно трябва да си помислят, преди да опропастят за още една година изключително популярен комикс като Uncanny X-Men.

Closer

Отблизо

В главните роли: Джулия Робъртс, Джъд Лоу, Натали Портман, Клайв Оуен (Julia Roberts, Jude Law, Natalie Portman, Clive Owen)
Година: 2004
Времетраене: 103 минути

Бях го гледал преди година и сега исках да го гледам отново. Беше ми интересно как ще го възприема след толкова време и какво ще почувствам като го гледам пак.
Филмът отново беше хубав. Силен. Не казвам красив или прекрасен, защото определено не е красив. Думите, емоциите, отношенията между героите не са красиви. Но за сметка на това са силни. Е, всичко е относително, разбира се. Колко силен ще ви се стори филма зависи от това колко дълбоко го оставите да ви засегне. Лично за мен е наистина хубав. В интерес на истината този път не ми се стори чак толкова велик или чак толкова грозен, колкото когато го гледах първия път. Но може би просто защото знаех какво ще видя и какво ще чуя… И все пак ме засегна. Другото интересно нещо при второто ми гледане беше отношението ми към героите. Първия път ми харесаха много повече героите на Джъд Лоу и Джулия Робъртс, а този път май симпатизирах на Натали Портман и Клайв Оуен… Или пък не. Наистина не знам. Може би този път просто можех да разбера по-добре всички герои и затова не мога да посоча любимци.
 Та… Във филма, най-общо казано, са показани четири човешки истории, преплетени една с друга. Общото в образите и на четиримата е, че имат нужда от любов. Но това може би е общото за всички хора… И оттук насетне те са напълно различни. Различни са вижданията им за света, за любовта, различни са начините, по които обичат. Филма се концентрира именно върху различните начини, по които обичат хората. Засегната е и чисто физическата страна на любовта. В диалозите (които са предимно между две от четирите действащи лица) героите обсъждат подробно сексуалното си поведение, обясняват кой какво точно е направил по време на акта и т.н., което отблъсква голяма част от аудиторията, настроена да види романтична драма. И все пак аз държа на мнението си, че въпреки това (а може би именно заради това) филма е изключително силен откъм емоции.
Ако имате свободно време и най-вече психика, за да го издържите, ви го препоръчвам. Потърсете го само ако наистина ви се гледа това, което току що обясних, а не от чисто любопитство.

V for Vendetta

В като Вендета

От адски много време все се канех да го изгледам.
Филмът действително е много хубав. Хареса ми много. Принципно като чуя, че някой филм е по комиксите на DC веднага си изграждам негативна оценка. Е, в случая обаче не става въпрос за някакви банални неща от родя на Супермен или Батман. В като Вендета е нещо наистина удивително. Историята се развива близо около десетилетие напред в бъдещето, но разказва за неща, които са адекватни на всяко едно съвремие. Няма да ви разкривам особена част от сюжета, тъй като искам да можете да го видите и сами ^^
 “Remember, remember the fifth of November!” – с тези думи се поздравяват и до днес някои от жителите на Англия на пети ноември. Причината е, че през 1605 година човек на име Гай Фокс планирал убийството на крал Джеймс I и членовете на английския парламент, но на пети Ноември бил заловен от властите. Така датата се превръща в символ на държавната власт, която не търпи преврати и неподчинения.
 Но за главния герой, наричащ себе си просто В (откъдето идва и заглавието на филма) тази дата е символ на справедливия протест на народа срещу самозабравилите се вишестоящи. Той има своята история, има своите мотиви има и своите цели. Но пътищата му се преплитат с млада жена, която ще изиграе значима роля в живота му. Именно нейното преосмисляне на света и на ролята й в този свят са в основата на сюжета. В главната роля е Натали Портман, която, естествено, се справя перфектно.

Наистина ви го препоръчвам изключително много. Това е един от филмите, които трябва да се изгледат.

Heroes – The Complete First Season

Heroes: Първи сезон

Where does it come from? This quest, this need to solve life’s mysteries, when the simplest of questions can never be answered. Why are we here? What is the soul? Why do we dream? Perhaps we’d be better off not looking at all. Not doubting, not yearning. But that’s not human nature. Not the human heart. That is not why we are here.

Питър. Хиро. Ники. Мохиндер. Нейтън. Клер. Мат. Айзък. И още доста имена, още доста персонажи… И то не само персонажи, а именно герои в истинския смисъл на думата.
Първи сезон на сериала “Heroes” беше велик! Един от най-великите първи сезони, които съм виждал въобще. Още от първата минута на първа серия, до самия завършек на финала на сезона. Беше наистина невероятно. Това е най-силния сезон за годината.
Ще ме извините, ако се повтарям или звуча емоционално… Просто току що го догледах.

Епизоди:
Грабна ме още от първи. Епизод. И не ме остави… Честно казано, няма епизод, който да ми е бил тъп. Имаше такива, в които се случваха по-малко неща и ми бяха по-малко интересни, но не е имало епизод, който да е тъп. Всеки епизод зависеш от останалите, всеки епизод надграждаше и доизграждаше останалите, за да се получи накрая този наистина велик първи сезон. Може би имаше един единствен, който беше малко по-различен и донякъде не беше като останалите и това беше епизод 17 – „Company Man”. И все пак и той беше велик. Наистина ми е трудно да посоча любими серии… Както казах, перфектна е структурата и мрежата, която изгражда сериала. Невероятни са идеите му. Сигурно днес пак цял ден ще слушам „If Everyone Cared”. Звучеше в рекламата на едната серия. И изглежда сякаш и писана за сериала… Всяка една дума. Епизодите на “Heroes” ни показа как обикновени хора стават необикновени. Но не заради способностите си. А заради същността си. Заради промените, които понасят, за да се издигнат към героичното.

Любими герои:
Всички герои си заслужават. Включително и отрицателните. Направени са наистина добре, всеки има ясно изразена своя същност и във всеки може да се намери нещо. Моят любим герой е Питър Петрели. Може би защото прилича на мен, може би защото ми се иска да приличам на него… Също така обичам Ники. Нейната сюжетна линия беше една от най-интересните за сезона. Искам да разкажа толкова неща и същевременно не искам да издавам нищо… И Нейтън ми е от любимите герои. В първите серии не можех да го гледам, после си промених отношението към него, после пак и така… Интересен образ е, ще видите. И, разбира се Клер. Обожавам я. Може би трябваше да я кажа втора, още след Питър. Може би в първите няколко епизода ми беше по-безинтересна, но нататък се промени. Впрочем невероятна е връзката между Питър и Клер. Под „връзка” нямам предвид любовна. Просто е невероятна атмосферата, която двамата създават, когато са един до друг. Чудесно е… Ох, имам още много любими герои, но просто искам да ги видите сами, да ги усетите сами, да ги почувствате… Наистина си заслужават.

And as we lie beneath the stars
We realize how small we are
If they could love like you and me
Imagine what the world could be

If everyone cared and nobody cried
If everyone loved and nobody lied
If everyone shared and swallowed their pride
We’d see the day when nobody died