Луди години
Sometimes the only way to stay sane is to go a little crazy
Режсиьор: James Mangold
В главните роли: Winona Ryder, Angelina Jolie, Clea DuVall, Brittany Murphy, Elisabeth Moss, Whoopi Goldberg
Година: 1999
Времетраене: 122 минути
Това за мен беше един от филмите, които многократно са давали по телевизията и които всеки е гледал, но аз самият не бях. Е, най-после успях да намеря време за него и трябва да кажа, че определено не съжалявам. Това не е просто един от филмите, които всеки е гледал. Това е един от филмите, които всеки трябва да гледа.
Действието на „Луди години” ни пренася в малка градска лудница в края на шейсетте. Главната героиня – Сузана (в ролята – Уинона Райдър) е пратена там с диагноза „гранично разстройство на личността”. Попадайки там обаче Сузана се изправя не просто пред коравосърдечните лекари и безразличните санитари. В този дом за душевно болни героинята попада сред жени, които, също като нея, са считани от обществото за луди. Най-особената и специална сред тях, която веднага привлича вниманието на Сузана и скоро спечелва симпатиите й е Лиса (Анджелина Джоли), считана за опасен социопат. Именно тези жени, с които Сузана по стечение на обстоятелствата е принудена да споделя своите дни, именно техните истории и техните странности ще се превърнат в онова, което ще накара героинята да отвори очите си за истински важните неща от живота и да прозре пълният смисъл на думата „лудост”. И историята действително е много истинска, нищо чудно, че филмът е правен по книга, написана по реален случай. А актьорската игра е чисто и просто брилянтна. Анджина Джоли не случайно има Оскар точно за тази роля.
Написаното дотук е сравнително кратко, но не бих искал да разкривам каквото и да било повече от филма или от посланията му. Това е от онзи тип филми, които показват идеята си ясно и красноречиво и за които обикновено не пиша тук, защото ми се струва, че казват онези важни неща, които човек трябва да проумее сам, а не да прочете написани в нечии блог с ревюта.
„Луди години” не е нещо весело и разведряващо, а сериозна, дълбоко затрогваща драма, изпълнена с въпроси, които рядко се сещаме да си зададем. Искрено пожелавам приятно гледане на всеки, който има настроение за такъв филм 
