Heroes, season 3 premiere

Герои, премиерата на сезон 3

Heroes, season 3, episode 1 and 2

Трети сезон започна… странно.
Прекалено мрачен е. Прекалено. Не е толкова зле, колкото втори сезон, но определено е доста далеч от първи сезон… Явно никога повече няма да достигнат това невероятно съвършенство.
Нещата почнаха прекалено бързо, прекалено странно… Втори сезон поне в това отношение започна по-добре. Как Сайлър е намерил Клеър? Как Мохиндер е изпратил толкова бързо Моли? Защо не дадоха нищичко за Ники, нито Майка, нито Моника.
Отделно от тези няколко неща, епизодите бяха добри, макар и… странни. Някак си… все едно някой сънуваше, или по-точно все едно някой сънуваше кошмари. Черно, объркано, несвързано. Ще видим как ще продължи нататък.
А Трейси не ми харесва, определено не може да стъпи и на малкия пръст нито на Ники, нито на Джесика. Макар че първата й сцена беше яка и то не само защото беше по бельо :Р Беше някак си като противоположност на първата сцена на Ники. Ники се събличаше пред камерата, Трейси се обличаше пред телевизора. И все пак да махнеш интересна и атрактивна героиня като Ники, за да поставиш същата актриса в тъпа, сухарска роля е… не особено умно.
Харесаха ми силите на мама Петрели. Очаквах нещо много по-шокиращо, но така се получи доста по-добре, защото направиха връзката с първи сезон и то дори първи епизод и то първата сцена ^^ Наистина беше добро, явно наистина са имали тези сили като замисъл отдавна.
А Нейтън този сезон е точно копие на Джордън Колиер от The 4400. И Джордън така го застреляха, и той умря, и той се съживи без видима причина, и той започна да се изживява като проповедник на Бог. Единственото различно при Нейтън беше Линдерман. А за него се досетих, че не е истински още в началото, когато Трейси го подмина като малка гара :Р

Та… малко прекалено отрицателно се изказах. Епизодите определено не са толкова зле, горе долу съм доволен, но аз нямах кой знае какви очаквания, след този ужасен втори сезон…

Uncanny X-Men: #495 – #499

Uncanny X-Men: #495 – #499

Име на поредицата: „Divided“ (част от по-голямата поредица „Divied We Stand“)
Брой книжки: 5
Автор: Ed Brubaker
Място в хронологията на Marvel: Веднага след „X-Men: Messiah Complex“

От близо половин година бях заразял комиксите за Х-мен и затова реших да продължа с The Uncanny X-Men от там, където бях спрял. Петте броя, които прочетох не са върховни и неповторими, но определено не съжалявам, че се захванах с тях

Лично за мен поредицата „X-Men: Messiah Complex“ беше леко разочароваща. Не че беше пълен боклук, но крайна сметка очаквах доста повече от това, което получих. Както може би знаете, “Messiah Complex” завърши с (привидната) смърт на професор Ексейвиър и прословутата реплика на Циклопа – “It was Xavier’s dream, wasn’t it? It began with him, it ends with him. There are no X-men”. От там и започва “Divided” – Х-мен са разделени, пръснати на няколко групи из земното кълбо, търсещия своя път.
Поредицата има две централни нишки – тази на Циклопа и тази на Върколака (просто класическо ^^ ).
Скот е на почивка с Ема и докато тя се наслаждава на хубавото време в Savage Land, той е потънал в мислите си за бъдещето на мутантите и човечеството. Скот не знае кой път да поеме и накъде да дръгне. Реалността се е оказала силна и жестока, действителността е демонстрирала, че мечтата на професор Ексейвиър за по-добър свят е непостижима. Мутантите все по-бързо и сигурно изчезват от лицето на Земята и всяка борба за тяхното бъдеще завършва с погром. А Ема е просто до своя любим, подкрепяйки го във всичко. Макар връзката между Скот и Ема да е разглеждана и представяна в многообразни аспекти от редица автори, Брукбейкър отново успява да й придаде нова дълбочина и да разшири измеренията както на отношенията между Скот и Ема, така и на образа на самата Бяла кралица. Скот и Ема обаче не успяват да се насладят на своята почивка прекалено дълго. Дългът ги зове, поредната мисия ги чака. И именно чрез тази, на пръв поглед обикновена и проста мисийка, двамата ще докажат най-вече на себе си колко важно е това, което правят като ръководители на екип Х.

Върколака, Нощната сянка и Колос са на пътешествие из Европа. И докато сюжетната линия на Скот и Ема показва колко е важно да бъдеш Х-мен, но тази на Лоуган, Кърт и Пьотр показва колко е трудно да бъдеш обикновен мутант. Посещавайки родната си страна Колос си спомня за щастливите детски мигове, които е имал там. Хубавото минало дори придобива ореол на сакралност, когато бива сравнено с грозното настояще – Пьотр е загубил родителите си, сестричката си, както и жената, която обича. И точно когато Лоугън успява да придаде някакъв смисъл на тази безумна ситуация, тримата мутанти са нападнати от чудновати роботи-убийци и са принудени за пореден път да се борят за живота си.
Към казаното до тук непременно трябва да добавя, че рисунките са невероятно добри, това е един от най-любимите ми стилове арт.

Както вече казах – поредицата не е гениална, не е нито истински впечатляваща, нито омагьосваща. Но определено е приятно четиво и заслужава да й бъде отделено внимание.

Veronica Mars – The complete third season

Вероника Марс: сезон 3

 
“Well, my nose kinda belongs where I decide to put it.”

Брой епизоди: 20
Година: 2006-2007
Създател: Роб Томас.
В ролите:
Kristen Bell (Veronica Mars)
Enrico Colantoni (Keith Mars)
Jason Dohring (Logan Echolls)
Percy Daggs III (Wallace Fennel)
Tina Majorino (Cindy ‘Mac’ Mackenzie)
Chris Lowell … (Stosh ‘Piz’ Piznarski)
Francis Capra (Eli „Weevil“ Navarro)
Ryan Hansen (Dick Casablancas)
Michael Muhney (Sheriff Don Lamb)

Макар да не е сред най-великите и невероятни неща, излъчвани по телевизията, „Вероника Марс” е доста приятен и свеж сериал, който определено става за гледане в свободното време. Героите са интересни, историите са увлекателни, има както епизодични, така и свързани сезонни линии, какво повече му трябва на човек?

За сезона:
Трети сезон продължава историята на Вероника Марс, деветнайсет годишна дъщеря на местен частен детектив, която от рано започва да изкарва пари чрез наученото от баща си. И докато първи и втори сезон на сериала разказваха за последните две години на младата детективка в гимназията, то този сезон ни пренася в първата й година в колежа. Промяната в обстановката внася свежест в сериала, разчупвайки леко познатата от предишните два сезона рамка. Другата особеност на сезона е, че в него, за разлика от предишните два, няма цялостна мистерия, която да започва в първи и да се разкрива в последния епизод. За сметка на това има две по-кратки мистерии, едната с продължителност девет епизода, а другата – шест. Кратките мистерии, разкриващи се в рамките на един епизод отново присъстват и тук, но сега са, смея да кажа, доста по-добри и увлекателни, отколкото в първите два сезона. Репликите, които героите си разменят продължават да бъдат все така забавни и интересни, особено ако сте почитатели на филмите от 80-те и 90-те. Всъщност оригиналността на диалога е една от най-силните черти на сериала. Всички реплики са определено умно-написани, ако мога така да се изразя, и това отличава „Вероника Марс” от хилядите сериали с банални диалози, които се въртят по телевизията. В крайна сметка въпреки новостите, сезонът напълно се вписва в стила на предишните два.

Епизоди:
Не мога да избера с лекота само няколко епизода, защото повечето от кратките мистерии са на сравнително еднакво ниво, но все пак трябва да отбележа, че повече ми хареса втората половина на сезона. Един от най-важните епизоди е деветият от сезона – „Spit & Eggs”, тъй като в него се разкрива мистерията, започнала още в първа серия. Моите любими епизоди в този сезон са тринайсти и четиринайсти, съответно „Postgame Mortem” и „Mars, Bars”. Двата епизода имат обща кратка мистерия, която беше увлекателна, изненадваща и дори емоционална. Освен това в тринайсти епизод е една от най-добрите истории на Лоуган, един от най-многопластовите и интересни образи в сериала.
Недоволен съм обаче от финалният епизод на сериала – „The Bitch Is Back”. Макар серията сама по себе си да беше хубава, все пак не беше хубав завършек за сериал. Не че завършва с някаква загадка или мистерия, но просто не успя да придаде на сериала завършен вид. Беше по-скоро като хубав обикновен епизод, но не изглеждаше нито като край на сезона, нито като край на сериала. Напоследък се чуват все по-упорити слухове за бъдещ филм, продължение на сериала и аз лично много бих се радвал да го видя.

И така… Ако търсите нещо свежо и разтоварващо и в същото време носещо определена доза емоционалност, може да опитате „Вероника Марс”. Ако пък сте гледали предишните два сезона и са ви харесали, въобще не се колебайте и изгледайте и този.

A long, eventful summer

Последният ми пост тук е от… 25-ти март. Доста време е минало. :/
Няма защо да се впускам в дълги обяснения – времето до средата на юли прекарах в учене, след това ходих по изпити и т.н. и т.н. В крайна сметка нещата се получиха както исках – успях да вляза Психология в Софийския Университет. ^^
Остатъка от лятото прекарах пътувайки из Варна, Ямбол и Охрид и съответно останах леко назад с филмите, сериалите и комиксите.

Но сега отново е септември, доста от новите сезони на любимите ми сериали вече започнаха в Щатите и просто усещам, че е време да подновя писането тук. Отново ще се постарая ревютата да са интересни, разбираемо написани и представящи обективно обекта на описание. ^^
Засега толкова, очаквайте новите ми постове скоро