Buffy the Vampire Slayer – The Complete Sixth Season

Бъфи Убийцата на вампири: Шести сезон

The hardest thing in this world is to live in it.

Година: 2001-2002
Брой епизоди: 22
Времетраене на всеки епизод: 42 мин.
Сценарист: Joss Whedon
В главните роли:
Sarah Michelle Gellar (Buffy Summers)
Alyson Hannigan (Willow Rosenberg)
Nicholas Brendon (Xander Harris)
James Marsters (Spike)
Emma Caulfield (Anya)
Michelle Trachtenberg (Dawn Summers)
Amber Benson (Tara Maclay)

Сезонът беше невероятен. Без колебание мога да заявя, че това е най-добрият сезон до този момент. Всичко в него беше невероятно – драмата, хуморът, сюжетът, героите.

Проблематика на шести сезон:
Винаги до сега съм намирал „Бъфи” за леко незрял сериал, предназначен за по-млади зрители. Истината е, че сериалът расте редом със своята аудитория. И докато първите сезони се занимават с грижите на мънички и наивни дечица от гимназията, то следващите представят житейските проблеми на младите хора.
Един от основните въпроси в шести сезон е въпросът за мъката по света. Или по-точно – струва ли си да живеем в този свят, който е изпълнен с болка и злоба, струва ли си да се борим, когато живота ни нанася все по-тежки удари? Пред този въпрос са поставени всички от главните герои на сериала, като най-голяма е дилемата на главната героиня – Бъфи. Бъфи загина в края на предишния сезон, жертвайки себе си, за да спаси по-малката си сестра. Смъртта на Бъфи обаче е причинена от мистични сили, затова приятелите й успяват да я върнат към живота. И от тук започват проблемите. Бъфи трябва отново да се приспособи към света, отново да се научи да се бори. Положението й е утежнено от факта, че младата Убийца трябва да поеме не само физическите, но и финансовите грижи за сестричката си, тъй като след смъртта на майка им двете трябва да се издържат сами. Досега горделивата Бъфи е принудена да започне работа в долнопробно заведение за хамбургери, за да успява едва-едва да свърже двата края. И всичко това след като Бъфи тъкмо е получила покой в лицето на смъртта. Другите герои от сериала са изправени пред други, често срещани за младите хора проблеми. Зандър и Аня са на път най-после да сключат брак. Двамата са несигурно в себе си, колебаят се дали решението би им донесло щастие и дали ще могат да направят човека до тях щастлив. Уилоу не може да се справи сама с проблемите си и неусетно поема по пътя на пристрастяването. Спайк, саркастичния грижовен вампир, е не толкова влюбен, колкото обсебен от обаянието на Бъфи и по тази причина се оставя да бъде използван от нея, без да получава особено много в замяна. Интересен е образа на Джайлс, наставникът на Бъфи, който изпитва бащински чувства към нея. Джайлс разбира болката й и иска да й помогне с каквото може, но съзнава, че няма моралното право да го направи. Той разбира, че трябва да я остави сама да намери изход от проблемите си и, но същевременно се колебае дали няма сгреши, ако го направи. Сезонът повдига и други проблеми на младите. Не случайно главните злодеи на сериала този път не са мистериозни богове от демонски светове, ами трима задръстени зубара, които просто не са успели да се впишат в света.

Епизоди:
Най-силният епизод на този сезон е всъщност и най-силният епизод на сериала, а именно епизод 7 – “Once More, With Feeling”. Това е изключително специален епизод-мюзикъл, а всички песни и текстове от него са написани лично от създателят на сериала – Джос Уидън. Песните са изключително ритмични и приятни, но не това прави епизода специален. В тази серия, попаднали под въздействието на музиката, всички герои изпяват своята песен и по този начин разкриват душата си, разкриват своите най-съкровени тайни, мечти и страхове. Именно по тази причина това е и най-емоционалният епизод в целия сериал. Особено впечатляващи бяха първите и последните два епизода от сезона (епизод 1 и 2 представляваха всъщност един двоен епизод, по същия начин бяха организирани и епизодите 21 и 22). Сийзън финалито беше един от най-великите и гениално написани епизоди до момента и определено беше най-добрият финал на сезон в целия сериал до този момент. Друга серия, която ми хареса много беше 16-та – „Hell’s Bells” – епизодът със сватбата на Зандър и Аня. И той беше изключително силен именно заради въпросите, пред които бяха поставени героите по време на него. И като цяло този сезон се отличаваше с доста силни епизоди, не си спомням да е имало дори една серия, която да не ми е харесала.

Ще се повторя – това беше най-добрият сезон до този момент. Ако сте останали разочаровани от първите сезони на сериала и се чудите дали има смисъл да продължавате – не се колебайте, струва си!

City by the Sea

Град край морето

Режисьор: Michael Caton-Jones
В главните роли: Robert De Niro, Frances McDormand, James Franco, Eliza Dushku
Година: 2002
Времетраене: 108 мин.

Нещото, което ме накара да изгледам този филм, беше заглавието. „Град край морето” ми навяваше асоциации за някакво тихо и спокойно градче на брега на морето, градче извън времето и пространството, където хората са чисти и добри и живеят в своя мечтан свят. Е, оказа се, че съм бил в напълно грешна посока.
Градът край морето е всъщност Лонг Бийч. И в този град всичко чисто и непорочно отдавна си е отишло. Хората живеят в недоимък и нищета, по-голяма част от сградите са вече развалини, по улиците е пълно с алкохолици и наркомани. Жителите на Лонг Бийч ежедневно са поставени пред избор – да работят по цял ден и едва да свързват двата края, или просто да се предадат на пристрастяването. В такава ситуация намираме Джоуи ЛаМарка (Джеймс Франко) – млад мъж на малко над 20 години, който се е превърнал в зависим от наркотиците. При едно среднощно спречкване Джоуи случайно убива един нарко-пласьор и, изпаднал в паника, захвърля трупа в реката й избягва. Не след дълго тялото е намерено от полицията и със случая са заема Винсент ЛаМарка (Робърт Де Ниро) – бащата на Джоуи. Винсент не е осъществявал никакъв контакт със сина си през последните 14 години, тъй като една вечер просто се е уморил от семейния живот и е напуснал съпругата си. Сега той ще бъде принуден да се изправи срещу последствията от своя избор, да преосмисли направените грешки и да потърси вината в себе си.
Филмът, отчасти базиран на действителен случай, ни показва една напълно човешка история, разказана с изключително покъртителен драматизъм. Нито един от четирите главни персонажа не би могъл да бъде определен като просто добър или просто лош. Всеки от героите носи своята гледна точка, а заедно с това и своята болка. Един от основните проблеми, които поставя „Град край морето” е именно проблема за избора. Човек е това, което сам избере да бъде, а да направиш правилният избор е най-трудното нещо в живота – това е посланието на тази разтърсваща човешка история.

Накратко – филмът ми хареса много. Препоръчвам го на всеки, които иска да види филм за малкият, нищожен човек, повлечен от мръсния ураган на времето, в което живеем.