Heroes – The Complete First Season

Heroes: Първи сезон

Where does it come from? This quest, this need to solve life’s mysteries, when the simplest of questions can never be answered. Why are we here? What is the soul? Why do we dream? Perhaps we’d be better off not looking at all. Not doubting, not yearning. But that’s not human nature. Not the human heart. That is not why we are here.

Питър. Хиро. Ники. Мохиндер. Нейтън. Клер. Мат. Айзък. И още доста имена, още доста персонажи… И то не само персонажи, а именно герои в истинския смисъл на думата.
Първи сезон на сериала “Heroes” беше велик! Един от най-великите първи сезони, които съм виждал въобще. Още от първата минута на първа серия, до самия завършек на финала на сезона. Беше наистина невероятно. Това е най-силния сезон за годината.
Ще ме извините, ако се повтарям или звуча емоционално… Просто току що го догледах.

Епизоди:
Грабна ме още от първи. Епизод. И не ме остави… Честно казано, няма епизод, който да ми е бил тъп. Имаше такива, в които се случваха по-малко неща и ми бяха по-малко интересни, но не е имало епизод, който да е тъп. Всеки епизод зависеш от останалите, всеки епизод надграждаше и доизграждаше останалите, за да се получи накрая този наистина велик първи сезон. Може би имаше един единствен, който беше малко по-различен и донякъде не беше като останалите и това беше епизод 17 – „Company Man”. И все пак и той беше велик. Наистина ми е трудно да посоча любими серии… Както казах, перфектна е структурата и мрежата, която изгражда сериала. Невероятни са идеите му. Сигурно днес пак цял ден ще слушам „If Everyone Cared”. Звучеше в рекламата на едната серия. И изглежда сякаш и писана за сериала… Всяка една дума. Епизодите на “Heroes” ни показа как обикновени хора стават необикновени. Но не заради способностите си. А заради същността си. Заради промените, които понасят, за да се издигнат към героичното.

Любими герои:
Всички герои си заслужават. Включително и отрицателните. Направени са наистина добре, всеки има ясно изразена своя същност и във всеки може да се намери нещо. Моят любим герой е Питър Петрели. Може би защото прилича на мен, може би защото ми се иска да приличам на него… Също така обичам Ники. Нейната сюжетна линия беше една от най-интересните за сезона. Искам да разкажа толкова неща и същевременно не искам да издавам нищо… И Нейтън ми е от любимите герои. В първите серии не можех да го гледам, после си промених отношението към него, после пак и така… Интересен образ е, ще видите. И, разбира се Клер. Обожавам я. Може би трябваше да я кажа втора, още след Питър. Може би в първите няколко епизода ми беше по-безинтересна, но нататък се промени. Впрочем невероятна е връзката между Питър и Клер. Под „връзка” нямам предвид любовна. Просто е невероятна атмосферата, която двамата създават, когато са един до друг. Чудесно е… Ох, имам още много любими герои, но просто искам да ги видите сами, да ги усетите сами, да ги почувствате… Наистина си заслужават.

And as we lie beneath the stars
We realize how small we are
If they could love like you and me
Imagine what the world could be

If everyone cared and nobody cried
If everyone loved and nobody lied
If everyone shared and swallowed their pride
We’d see the day when nobody died