Smallville – The Complete First Season

Смолвил: Първи сезон

В главните роли:Tom Welling (Clark Kent)
Kristin Kreuk (Lana Lang)
Michael Rosenbaum (Alexander ‘Lex’ Joseph Luthor)
Eric Johnson (Whitney Fordman)
Allison Mack (Chloe Sullivan)
John Schneider (Jonathan Kent)
Annette O’Toole (Martha Kent)

Тъй като вече видях първи сезон в неговата цялост, мога да си изкажа мнението за него Като цяло сериалът и в частност този сезон ми хареса ))))

Епизоди:
Първите няколко серии ми бяха тъпички… Все някой получава някаква сили и прави мазало. Бяха някак еднотипни и почти не ми задържаха интереса. И все пак трябва да отбележим, че те са се излъчвали по веднъж на седмица, а не по три епизода на ден, както ги гледах аз. Пък и това е първи сезон и е нормално сюжетът да е по-слаби. И все пак от осма серия натам ми стана интересно. Тогава Лекс започна да се съмнява за Кларк, сериите започнаха да имат по-голяма връзка помежду си и като цяло сюжетите станаха по-силни. Любимите ми епизоди от сезона са еп. 14 – Zero, еп. 16 – Stray и особено еп. 19 – Crush. Именно Crush ми е любимия епизод от сезона. От една страна героите там бяха най-истински и взаимоотношенията им най-човешки, от друга страна беше с участието на Адам Броуди (Сед Коен от The O.C.) и не на последно място злодеят там владееше именно телекинеза, а както знаете, аз имам слабост към телекинетиците (Джиййййн) ))

Любими герои:
Най-открояващата се героиня беше Клои, или както я нарича братовчед ми „тая умната”. ^^ Смятам, че тя имаше най-ярка индивидуалност пък и определено беше симпатична героиня. Отстояваше принципите си, държеше на мнението си, не се водеше по модата и не беше като масата. Също като образ ми хареса Лекс. Неговите истории не бяха особено вплетени в сюжетите на другите и все пак беше интересен персонаж. Беше много добър и човечен именно защото баща му го е учил на обратното. Може би тук е мястото да отбележа, че в този първи сезон почти не видяхме герой, който да е символ на истинското зло и това ми хареса адски много. „Злодеите” в отделните епизоди бяха просто обикновени деца, които по една или друга причина получават свръхсили, които не могат да контролират. Изпитвах към тях жал и съчувствие, а не ги мразех. Единственият герой, който носеше сякаш изначално зло беше Лайнъл Лутър. Друг от героите, който ми направи впечатление, а в последните пет-шест серии ми стана дори любим е Уитни. В началото той си беше гаден, да, но в последните серии ми стана мъчно за него. Той наистина толкова много обичаше Лана и даваше всичко за нея, а тя вече беше влюбена в Крак. Сцената от финалния епизод, в която Уитни и Лана се разделят е една от любимите ми сцени от сезона.

Това беше от мен. Като цяло ви препоръчвам Смолвил. Само да издържите първите серии и нататък си става интересно. А, и музиката е хубава )))