Spider-man 3 – едно достойно продължение

Spider-man 3

Режисьор: Сам Рейми
С участието на: Тоби Магуайър, Кирстен Дънст, Джеймс Франко, Томас Хедън Чърч
Сценаристи: Айвън Рейми, Сам Рейми
Времетраене: 140 мин.

Филма ми хареса. Много. Да, наистина не е толкова добър колкото втората част, но определено беше по-добър от първата. И тъй като мнозинството хора казват, че за тях е пълен боклук, ще започна с очевидните недостатъци на филма:
Първо, злодеите наистина бяха малко в повече. Някак си сюжетът беше наблъскан в екранното време, за да може да побере всичко. Спокойно можеха да го разделят на два филма. Но, както се казва – If that’s way it is, then that’s the way it is.
Ефектите също бяха пресилени много. Имаше маса глупости и ефекти, които бяха сложени за зрелищност. Аз не обичам така. Наистина прекалиха.
Действието се развиваше някак си бързо… Е, друг е въпросът, че на мен принципно вече на повечето филми ми се струва, че действието тече бързо, защото гледам много сериали, а там действието винаги е умишлено забавено.
В тази част няма как да не пропусна и смешния емо вид на Питър, когато е със симбиота. Това е наистина от сериозните недостатъци… Но причината е, че Тоби Магуайър просто е некадърен и не може да изиграе истински добре Питър, обладан от зли сили. Затова им се е наложило да прибягнат до този смешен бритон и очната линия :Р

А сега него обясня защо ми хареса
Харесва ми заради образите, които показва. Всички герои претърпяха развитие. Развитие както от предишния филм, така и в рамките на този. И всички герои бяха човешки направени. В тях имаше много повече човещина, отколкото супер-сили. Адски много харесах Мери Джейн в този филм. Трудностите, които трябваше да понесе както и това, че е сама. Няма да забравя онова невероятно изражение на Мери Джейн, което видяхме в самия финал на втората част и което намери своето истинско продължение тук. Питър също се е развил адски правдоподобно. Цялата тази слава и известност, напълно го е главозамаяла. Думите „Целуни ме, на публиката ще й хареса” наистина показваха ясно в какво се е превърнал. Еди също беше абсолютно реалистичен образ, който хубаво си посваше в цялата бъркотия. Гуен пък беше една обикновена руса патка, нима света не е пълен с такива? :Р
Изключително много ме впечатлиха отношенията Питър-Хари и по-специално образът на Хари. Беше красив начинът, по който той разбра какво трябва да направи. Беше красив начинът по който двамата излязоха рамо до рамо на финалната битка. И смъртта му беше красива, особено самият момент в който издъхна в ръцете на Мери Джейн. Искам филма да излезе по тракерите с добро качество, за да мога да си направя профил от тази сцена
Хареса ми и образа на Пясъчния. Човек, който принципно не съдържаше в себе си някакво зло, а просто е сгрешил. Направил е грешен, прибързан ход. Самия Питър също направи множество грешки и моментът, в който му просто беше красив. „Отмъщението е като отрова“, както казва леля Мей.

И въпреки всичко ми харесаха отношенията Хари – Мери Джейн – Питър – Гуен – Еди. Просто бяха някак си толкова реални… Нямаше особено твърди и ясни неща. Една подправена целувка може да донесе истинска болка (на Мери Джейн), една вечеря с друг може да накара мъжа да трепери от ревност и желание за отмъщение (както стана с Еди), а желанието да нараниш другия така както той е наранил теб може да причини безумно много вреди на самия теб и да те накара да разбереш в какво си се превърнал (при Питър, а също така и при Хари).

Радвам се, че филма е такъв, какъвто е… Все едно, че всички не го харесват. Същите всички преди две години оплюха „Електра”, а преди година възхвалиха „Х-мен: Последния сблъсък”.