OTH – Who Will Survive, and What Will Be Left of Them

Who Will Survive, and What Will Be Left of Them

One Tree Hill, season 3, ep. 17 – “Who Will Survive, and What Will Be Left of Them”

Тази серия беше прекрасна. Наистина ми хареса адски много. Всъщност, като се замисля това е най-хубавия епизод на One tree hill, който съм гледал въобще. Беше толкова прекрасен и толкова истински и толкова хубав… Защото каквото и да си говорим, прехваленият от феновете епизод 16 – “ With Tired Eyes, Tired Minds, Tired Souls, We Slept” не ми хареса. Да, беше специален и особен, но беше толкова специален, че въобще не се връзваше със стила на сериала и стоеше като една грозна кръпка. Сам по себе си беше страхотен – да, но като епизод на сериал не беше никак добре. Докато епизод 17 беше наистина страхотен. Бяха показани емоциите на абсолютно всички персонажи, всеки запази своята ясно очертана индивидуалност. Харесвам Маут и Рейчъл, особено пък ги харесвам заедно. Маут беше прекрасен в този епизод – уникален беше начина, по който защитаваше починалото момче. И остана верен на ценностите си. И Рейчъл беше адски приятна тази серия. И адски истинска – на практика за първи път виждаме Рейчъл да се страхува, че някой може да я отхвърли. Да, вярно, отворила е капсулата и е показала касетата с тайните на всички и това е лоша постъпка… Но кого заблуждавам – ако аз можех да го направя, бих постъпил като нея. Е, едва ли бих го показал на всички, де, но все пак… Дори Лукас ми хареса в този епизод. Хубаво беше, че се застъпи за принципите си и реши да отиде на погребението, вместо да се държи като обидено дете. На мен почти ми се доплака, когато видях майката на момчето да стои сама. И разбира се любимците ми – Нейтън и Хейли бяха чудесни, това не подлежи на коментар ^^
И музиката беше много хубава… Трябва да проверя кои точно песни звучаха в определени сцени, но мисля, че някъде към средата на епизода чух How To Save A Life на The Fray, която обожавам. Много.

Дам… Това беше най-силната и най-емоционалната серия на този сериал, която съм гледал. Беше прекрасно. Е, нямаше ги дълбокомислените цитати на Лукас в края на епизода, но я имаше сцената с погребението и майката на момчето… А тази сцена беше много по-силна от който и да било от цитатите. Невероятен епизод… Невероятен.