Uncanny X-Men: #475 – #486

Uncanny X-Men: #475 – #486

Име на поредицата: Rise and Fall of the Shi’ar Empire
Брой книжки: 12
Автор: Ed Brubaker
Място в хронологията на Marvel: След продължението на “House of M” – “X-men: Deadly genesis”

Чудех се как да започна. Е, ще започна с очевидното – комиксът е адски тъп.
Имайки предвид невероятно добрия Х-мен комикс, който Ed Brubaker направи, а именно “X-men: Deadly genesis” очаквах и продължението му да е на изключително високо ниво. Е, не беше.
Да започнем с избора на главните герои. В почти всяка Х-мен поредица присъства поне някой от любимите на публиката герои, за които читателите веднага се сещат, щом чуят Х-мен – Върколакът, Циклопът, Бурята, Ема Фрост, Джийн Грей, Звярът, Колос, Нощната сянка. Тук всички почти тези герои са сякаш забравени. От „старата генерация” присъстват единствено Чарлз Екзейвиър (в променен вариант) и Нощната сянка. Има ги и Хавок и Поларис, които действително са познати Х-мен персонажи, но те никога не са били толкова любими на публиката, колкото изброените по-горе. Присъства и Рейчъл Съмърс, но най.значимата й роля в поредицата е, че от средата има ново костюмче. И все пак нека не мислим за персонажите, които са можели да вкарат, а да погледнем тези, които имаме. Никой от героите не притежава някаква истинска дълбочина. Те притежават, де, но просто въобще не са разгърнати от Ed Brubaker. Героите са някак си безлични и еднакви. Въобще персонажите не са особено добре направени, а имайки предвид, че това е продължение на “X-men: Deadly genesis” са дори много зле направени.
Нека хвърля и едно око на сюжета, без да ми спойлвам излишно. Действието, както се вижда от кориците, се развива в империята Ши’ар. Аз принципно не харесвам историите за империята и все пак не това е проблема. Проблема е, че действието е един безкраен баламач от космически битки. Във всеки брой нечий кораб напада совалката на някой друг, бият се екипажите, трепат се, накрая едните побеждават и в следващия брой нападат нова совалка. Истинска тъпотия. Освен това дванайсетте броя не притежават никаква завършеност и окончателност. Дори напротив, поредицата спира точно в тази част на действието, докъдето предполагах, че ще стигне сюжета още за три или четири броя. Но просто с тези безкрайни, глупави, еднотипни битки е наистина тъпо. В последния брой на поредичката загива известен персонаж от Х-вселената, но въпреки това смъртта му е тъпо направена и напълно безсмислена.

Това може да се каже за поредицата в общи линии. Някои фенове я харесват, но за мен лично беше пълен провал. Marvel сериозно трябва да си помислят, преди да опропастят за още една година изключително популярен комикс като Uncanny X-Men.

Closer

Отблизо

В главните роли: Джулия Робъртс, Джъд Лоу, Натали Портман, Клайв Оуен (Julia Roberts, Jude Law, Natalie Portman, Clive Owen)
Година: 2004
Времетраене: 103 минути

Бях го гледал преди година и сега исках да го гледам отново. Беше ми интересно как ще го възприема след толкова време и какво ще почувствам като го гледам пак.
Филмът отново беше хубав. Силен. Не казвам красив или прекрасен, защото определено не е красив. Думите, емоциите, отношенията между героите не са красиви. Но за сметка на това са силни. Е, всичко е относително, разбира се. Колко силен ще ви се стори филма зависи от това колко дълбоко го оставите да ви засегне. Лично за мен е наистина хубав. В интерес на истината този път не ми се стори чак толкова велик или чак толкова грозен, колкото когато го гледах първия път. Но може би просто защото знаех какво ще видя и какво ще чуя… И все пак ме засегна. Другото интересно нещо при второто ми гледане беше отношението ми към героите. Първия път ми харесаха много повече героите на Джъд Лоу и Джулия Робъртс, а този път май симпатизирах на Натали Портман и Клайв Оуен… Или пък не. Наистина не знам. Може би този път просто можех да разбера по-добре всички герои и затова не мога да посоча любимци.
 Та… Във филма, най-общо казано, са показани четири човешки истории, преплетени една с друга. Общото в образите и на четиримата е, че имат нужда от любов. Но това може би е общото за всички хора… И оттук насетне те са напълно различни. Различни са вижданията им за света, за любовта, различни са начините, по които обичат. Филма се концентрира именно върху различните начини, по които обичат хората. Засегната е и чисто физическата страна на любовта. В диалозите (които са предимно между две от четирите действащи лица) героите обсъждат подробно сексуалното си поведение, обясняват кой какво точно е направил по време на акта и т.н., което отблъсква голяма част от аудиторията, настроена да види романтична драма. И все пак аз държа на мнението си, че въпреки това (а може би именно заради това) филма е изключително силен откъм емоции.
Ако имате свободно време и най-вече психика, за да го издържите, ви го препоръчвам. Потърсете го само ако наистина ви се гледа това, което току що обясних, а не от чисто любопитство.

V for Vendetta

В като Вендета

От адски много време все се канех да го изгледам.
Филмът действително е много хубав. Хареса ми много. Принципно като чуя, че някой филм е по комиксите на DC веднага си изграждам негативна оценка. Е, в случая обаче не става въпрос за някакви банални неща от родя на Супермен или Батман. В като Вендета е нещо наистина удивително. Историята се развива близо около десетилетие напред в бъдещето, но разказва за неща, които са адекватни на всяко едно съвремие. Няма да ви разкривам особена част от сюжета, тъй като искам да можете да го видите и сами ^^
 “Remember, remember the fifth of November!” – с тези думи се поздравяват и до днес някои от жителите на Англия на пети ноември. Причината е, че през 1605 година човек на име Гай Фокс планирал убийството на крал Джеймс I и членовете на английския парламент, но на пети Ноември бил заловен от властите. Така датата се превръща в символ на държавната власт, която не търпи преврати и неподчинения.
 Но за главния герой, наричащ себе си просто В (откъдето идва и заглавието на филма) тази дата е символ на справедливия протест на народа срещу самозабравилите се вишестоящи. Той има своята история, има своите мотиви има и своите цели. Но пътищата му се преплитат с млада жена, която ще изиграе значима роля в живота му. Именно нейното преосмисляне на света и на ролята й в този свят са в основата на сюжета. В главната роля е Натали Портман, която, естествено, се справя перфектно.

Наистина ви го препоръчвам изключително много. Това е един от филмите, които трябва да се изгледат.

Heroes – The Complete First Season

Heroes: Първи сезон

Where does it come from? This quest, this need to solve life’s mysteries, when the simplest of questions can never be answered. Why are we here? What is the soul? Why do we dream? Perhaps we’d be better off not looking at all. Not doubting, not yearning. But that’s not human nature. Not the human heart. That is not why we are here.

Питър. Хиро. Ники. Мохиндер. Нейтън. Клер. Мат. Айзък. И още доста имена, още доста персонажи… И то не само персонажи, а именно герои в истинския смисъл на думата.
Първи сезон на сериала “Heroes” беше велик! Един от най-великите първи сезони, които съм виждал въобще. Още от първата минута на първа серия, до самия завършек на финала на сезона. Беше наистина невероятно. Това е най-силния сезон за годината.
Ще ме извините, ако се повтарям или звуча емоционално… Просто току що го догледах.

Епизоди:
Грабна ме още от първи. Епизод. И не ме остави… Честно казано, няма епизод, който да ми е бил тъп. Имаше такива, в които се случваха по-малко неща и ми бяха по-малко интересни, но не е имало епизод, който да е тъп. Всеки епизод зависеш от останалите, всеки епизод надграждаше и доизграждаше останалите, за да се получи накрая този наистина велик първи сезон. Може би имаше един единствен, който беше малко по-различен и донякъде не беше като останалите и това беше епизод 17 – „Company Man”. И все пак и той беше велик. Наистина ми е трудно да посоча любими серии… Както казах, перфектна е структурата и мрежата, която изгражда сериала. Невероятни са идеите му. Сигурно днес пак цял ден ще слушам „If Everyone Cared”. Звучеше в рекламата на едната серия. И изглежда сякаш и писана за сериала… Всяка една дума. Епизодите на “Heroes” ни показа как обикновени хора стават необикновени. Но не заради способностите си. А заради същността си. Заради промените, които понасят, за да се издигнат към героичното.

Любими герои:
Всички герои си заслужават. Включително и отрицателните. Направени са наистина добре, всеки има ясно изразена своя същност и във всеки може да се намери нещо. Моят любим герой е Питър Петрели. Може би защото прилича на мен, може би защото ми се иска да приличам на него… Също така обичам Ники. Нейната сюжетна линия беше една от най-интересните за сезона. Искам да разкажа толкова неща и същевременно не искам да издавам нищо… И Нейтън ми е от любимите герои. В първите серии не можех да го гледам, после си промених отношението към него, после пак и така… Интересен образ е, ще видите. И, разбира се Клер. Обожавам я. Може би трябваше да я кажа втора, още след Питър. Може би в първите няколко епизода ми беше по-безинтересна, но нататък се промени. Впрочем невероятна е връзката между Питър и Клер. Под „връзка” нямам предвид любовна. Просто е невероятна атмосферата, която двамата създават, когато са един до друг. Чудесно е… Ох, имам още много любими герои, но просто искам да ги видите сами, да ги усетите сами, да ги почувствате… Наистина си заслужават.

And as we lie beneath the stars
We realize how small we are
If they could love like you and me
Imagine what the world could be

If everyone cared and nobody cried
If everyone loved and nobody lied
If everyone shared and swallowed their pride
We’d see the day when nobody died

Smallville – The Complete First Season

Смолвил: Първи сезон

В главните роли:Tom Welling (Clark Kent)
Kristin Kreuk (Lana Lang)
Michael Rosenbaum (Alexander ‘Lex’ Joseph Luthor)
Eric Johnson (Whitney Fordman)
Allison Mack (Chloe Sullivan)
John Schneider (Jonathan Kent)
Annette O’Toole (Martha Kent)

Тъй като вече видях първи сезон в неговата цялост, мога да си изкажа мнението за него Като цяло сериалът и в частност този сезон ми хареса ))))

Епизоди:
Първите няколко серии ми бяха тъпички… Все някой получава някаква сили и прави мазало. Бяха някак еднотипни и почти не ми задържаха интереса. И все пак трябва да отбележим, че те са се излъчвали по веднъж на седмица, а не по три епизода на ден, както ги гледах аз. Пък и това е първи сезон и е нормално сюжетът да е по-слаби. И все пак от осма серия натам ми стана интересно. Тогава Лекс започна да се съмнява за Кларк, сериите започнаха да имат по-голяма връзка помежду си и като цяло сюжетите станаха по-силни. Любимите ми епизоди от сезона са еп. 14 – Zero, еп. 16 – Stray и особено еп. 19 – Crush. Именно Crush ми е любимия епизод от сезона. От една страна героите там бяха най-истински и взаимоотношенията им най-човешки, от друга страна беше с участието на Адам Броуди (Сед Коен от The O.C.) и не на последно място злодеят там владееше именно телекинеза, а както знаете, аз имам слабост към телекинетиците (Джиййййн) ))

Любими герои:
Най-открояващата се героиня беше Клои, или както я нарича братовчед ми „тая умната”. ^^ Смятам, че тя имаше най-ярка индивидуалност пък и определено беше симпатична героиня. Отстояваше принципите си, държеше на мнението си, не се водеше по модата и не беше като масата. Също като образ ми хареса Лекс. Неговите истории не бяха особено вплетени в сюжетите на другите и все пак беше интересен персонаж. Беше много добър и човечен именно защото баща му го е учил на обратното. Може би тук е мястото да отбележа, че в този първи сезон почти не видяхме герой, който да е символ на истинското зло и това ми хареса адски много. „Злодеите” в отделните епизоди бяха просто обикновени деца, които по една или друга причина получават свръхсили, които не могат да контролират. Изпитвах към тях жал и съчувствие, а не ги мразех. Единственият герой, който носеше сякаш изначално зло беше Лайнъл Лутър. Друг от героите, който ми направи впечатление, а в последните пет-шест серии ми стана дори любим е Уитни. В началото той си беше гаден, да, но в последните серии ми стана мъчно за него. Той наистина толкова много обичаше Лана и даваше всичко за нея, а тя вече беше влюбена в Крак. Сцената от финалния епизод, в която Уитни и Лана се разделят е една от любимите ми сцени от сезона.

Това беше от мен. Като цяло ви препоръчвам Смолвил. Само да издържите първите серии и нататък си става интересно. А, и музиката е хубава )))

Spider-man 3 – едно достойно продължение

Spider-man 3

Режисьор: Сам Рейми
С участието на: Тоби Магуайър, Кирстен Дънст, Джеймс Франко, Томас Хедън Чърч
Сценаристи: Айвън Рейми, Сам Рейми
Времетраене: 140 мин.

Филма ми хареса. Много. Да, наистина не е толкова добър колкото втората част, но определено беше по-добър от първата. И тъй като мнозинството хора казват, че за тях е пълен боклук, ще започна с очевидните недостатъци на филма:
Първо, злодеите наистина бяха малко в повече. Някак си сюжетът беше наблъскан в екранното време, за да може да побере всичко. Спокойно можеха да го разделят на два филма. Но, както се казва – If that’s way it is, then that’s the way it is.
Ефектите също бяха пресилени много. Имаше маса глупости и ефекти, които бяха сложени за зрелищност. Аз не обичам така. Наистина прекалиха.
Действието се развиваше някак си бързо… Е, друг е въпросът, че на мен принципно вече на повечето филми ми се струва, че действието тече бързо, защото гледам много сериали, а там действието винаги е умишлено забавено.
В тази част няма как да не пропусна и смешния емо вид на Питър, когато е със симбиота. Това е наистина от сериозните недостатъци… Но причината е, че Тоби Магуайър просто е некадърен и не може да изиграе истински добре Питър, обладан от зли сили. Затова им се е наложило да прибягнат до този смешен бритон и очната линия :Р

А сега него обясня защо ми хареса
Харесва ми заради образите, които показва. Всички герои претърпяха развитие. Развитие както от предишния филм, така и в рамките на този. И всички герои бяха човешки направени. В тях имаше много повече човещина, отколкото супер-сили. Адски много харесах Мери Джейн в този филм. Трудностите, които трябваше да понесе както и това, че е сама. Няма да забравя онова невероятно изражение на Мери Джейн, което видяхме в самия финал на втората част и което намери своето истинско продължение тук. Питър също се е развил адски правдоподобно. Цялата тази слава и известност, напълно го е главозамаяла. Думите „Целуни ме, на публиката ще й хареса” наистина показваха ясно в какво се е превърнал. Еди също беше абсолютно реалистичен образ, който хубаво си посваше в цялата бъркотия. Гуен пък беше една обикновена руса патка, нима света не е пълен с такива? :Р
Изключително много ме впечатлиха отношенията Питър-Хари и по-специално образът на Хари. Беше красив начинът, по който той разбра какво трябва да направи. Беше красив начинът по който двамата излязоха рамо до рамо на финалната битка. И смъртта му беше красива, особено самият момент в който издъхна в ръцете на Мери Джейн. Искам филма да излезе по тракерите с добро качество, за да мога да си направя профил от тази сцена
Хареса ми и образа на Пясъчния. Човек, който принципно не съдържаше в себе си някакво зло, а просто е сгрешил. Направил е грешен, прибързан ход. Самия Питър също направи множество грешки и моментът, в който му просто беше красив. „Отмъщението е като отрова“, както казва леля Мей.

И въпреки всичко ми харесаха отношенията Хари – Мери Джейн – Питър – Гуен – Еди. Просто бяха някак си толкова реални… Нямаше особено твърди и ясни неща. Една подправена целувка може да донесе истинска болка (на Мери Джейн), една вечеря с друг може да накара мъжа да трепери от ревност и желание за отмъщение (както стана с Еди), а желанието да нараниш другия така както той е наранил теб може да причини безумно много вреди на самия теб и да те накара да разбереш в какво си се превърнал (при Питър, а също така и при Хари).

Радвам се, че филма е такъв, какъвто е… Все едно, че всички не го харесват. Същите всички преди две години оплюха „Електра”, а преди година възхвалиха „Х-мен: Последния сблъсък”.

Catch and Release

Catch and Release

Ах, ето това ми оправи деня… Вчера вечерта видях обложката в торент-тракера и веднага щом видях Гранър знаех, че ще го тегля. И хич не ми пукаше дали ще е хубав или тъп филм – нали си е с Джени ^^
 Филма е прекрасен. Настроението в началото е едно такова силно и неприятно и някак си… А по нататък става едно такова разведряващо и те кара да се усмихнеш и да бъдеш щастлив. И да, Дженифър Гарнър е любимата ми актриса и все пак се срамувам от себе си за това, че свалих филма само защото знаех, че тя участва в него. Почудих се дали не изпускам множество прекрасни филми ей така, само защото не участват артисти, които обичам…
 Ако трябва да го сравня като атмосфера и емоция и настроение с друг филм, то това може да бъде единствено „Елизабеттаун”. Емоцията е близка. Това приятно, затоплящо чувство, което те кара да се усмихваш дори когато имаш причина да заплачеш. Чувството, че всичко ще бъде наред, че нещата все някак ще се оправят, макар в момента да е по-пълна бъркотия от когато и да било… Прекрасно е. И саунтрака е невероятен. Непременно ще го намеря. Просто е… прекрасен.

Ъх, трябваше да пиша и година, режисьор, артисти, жанр и т.н., ама в момента просто не ми се занимава… От 2006-та е, мисля. С Дженифър Гарнър. И леля Петуния от Хари Потър участва. Май е романтична комедия или нещо такова. Прекрасен

И скрийншотове няма да ресайсвам и качвам. Изгледайте се го :Р

Astonishing X-men: Gifted

- Time to make nice with the public, eh, Summers?
- We have to do more than that, Logan. We have to astonish them.

Astonishing X-men: Gifted

Заглавие: Gifted
Поредица: Astonishing X-men
Броеве: #01- 06
Автор: Joss Whedon
Художник: John Cassaday

Ако в днешни дни има една Х-мен поредица, която след десетилетия да бъде смятана за абсолютна класика от всички фенове, то това несъмнено е Astonishing X-men. Невероятната поредица на Joss Whedon и John Cassaday показа, че дори в днешно време, когато има безумно много комикси за супергерои, все още може да бъде създадено нещо, което да ни удиви ^^
 Но освен класика за феновете, Astonishing X-men е и прекрасно четиво за всеки нов читател. Поредицата представя всички герои и напълно изяснява отношенията между тях. Препратките към други Х-мен поредици са наистина малко и при това маловажни. Тоест Astonishing X-men притежава точно това, което куца на повечето комикси на Marvel – може да бъде четен самостоятелно, без да е необходимо човек да знае какво е станало във всички други комикси от 63-ра насам.
 Основната причина, поради която Astonishing X-men е наистина толкова удивителен комикс, е подбора на героите в него. Отборът, който виждаме там е един от най-добрите екипи, които са имали Х-мен въобще. Горите са адски различни един от друг и с ясно изразени идентичности. Ето кратко описание на петимата мутанти, които са глевните действащи лица в първите шест броя на поредицата:
Скот Съмърс (Циклопа) е лидерът на Х-мен. Скот вярва в своите идеали и винаги го показва. Той е ученика на професор Х, които е приел в най-голяма степен мечтите му за свои мечти – мирно и равноправно съжителство между мутанти и хора. Скот държи на своите ценности и винаги поставя екипа пред самия себе си, както и пред всеки друг. Винаги ми е бил любим герой ^^
Лоуган (Върколака) е най-популярния член на Х-мен. В тази поредица виждаме истинския Лоуган, без този сладникав привкус, който му придават във филмите. Лоуган е груб, първичен и див. Няма противник, с който Лоуган да не е готов да се бие докрай. Когато обаче противници липсват той не се занимава с административни дела, а просто разпуска с чаша студена бира.
Ема Фрост (Бялата кралица) определено е героинята, чиито характер противоречи най-много с идеалите на професор Х. Озлобена към хората, тя си обещава, че макар и да им демонстрира уважение, никога няма да им има доверие. В началото Ема е един от противниците на Х-мен, но в последствие става член на екипа. Когато си постави нещо за цел няма да се откаже, докато не го постигне и без да се поколебае ще използва всички средства, с които разполага. Ема има връзка с лидера на екипа Скот Съмър, но мнозина се съмняват, че тя е способна да го обича истински.
Кити Прайт (Шадоукет) е може би най-миличката и миролюбива членка на екипа. Всъщност тя е и най-малката. Кити вярва в добрата на хората и смята, че един ден светът наистина ще бъде едно по-добро място. Кити е против всякакви форми на насилие. Позициите й винаги са абсолютно противоположни на позициите на Ема, която Кити мрази още от дете.
Ханк Маккой (Звяра) също е добър и миролюбив учен, който иска просто да може да излезе сред хората без да се чувства различен. За негово съжаление, външния му вид не го позволява – Ханк изглежда като огромен, покрит със синя козина Звяр. Осъден да живее в свят на предразсъдъци, Ханк си поставя за цел да посвети живота на това да отвърне хората от тях.
Екипът е изграден на противопоставянето на героите. От една страна имаме противопоставянето Кити – Ема, а от друга – противопоставянето Скот – Лоуган. По средата условно стои Звяра, но в едни или други случаи и той заема страна в споровете.

И сега да кажа нещо и за първите шест броя, чието заглавие е в името на поста :Р
Историята в “Gifted” е дала една от основните сюжетни линее в третия филм за Х-мен.
Намерен е начин да бъде премахнат мутантския ген и сега мутантите имат възможност да загубят своите уникални дарби и да станат като всички останали. Противоречията се на всички нива в мутантското общество, включително и в Х-мен. От едната страна стои Звяра, чиято мечта винаги е била да бъде нормален, а от другата – Ема, която смята лекарството за поредния опит на хората да поемат контрол над мутантите, като дори им отнемат способностите. Историята е адски интересна и невероятна. Хумора е на ниво, екшъна също. Е, пускам няколко цитати и приключвам ^^

Beast: If Dr. Rao says she can reverse mutation, there’s a very good chance that she can.
Emma Frost: Then, I guess I’ll have to kill her.

Emma Frost: Being an X-men means a lot to me. But it doesn’t always agree with me.

Beast: Maybe Scott and Logan could fight on the lawn again. The kids love that.
Wolverine: I ain’t up to anything don’t have the word “Beer” in it.
Beast: You could fight for beers.

Emma Frost: The mutants aren’t a community. They’re pathetic sheep, begging to be shorn. Three students were missing form my ethics class. Seventeen overall. Logan had to break up two fistfights and that dreadful Guatemalan crab-boy is at benetech telling reporters this is every mutant’s only chance to avoid burning in everlasting hellfire.
Kitty Pryde: Oh my God! You teach ethics?

Cyclops: The X-men saved Manhattan, colonel.
Nick Fury: After your boy Magneto turned it into a pretzel.
Cyclops: Our “boy”? What exactly makes him our boy?
Nick Fury: He taught at your damn school…
Cyclops: Years ago. When he was a lot more stable…
Nick Fury: And just recently?
Cyclops: He was in disguise. What makes you think we would knowingly harbor a dangerous criminal?
Nick Fury: How’s Miss Frost?

Emma Frost: Patience, darling. You’re doing fine. Of course, Kitty thinks I’m mentally controlling everything you say…
Cyclops: But you’re not, right?
Emma Frost: You will never see me naked again.

OTH – Who Will Survive, and What Will Be Left of Them

Who Will Survive, and What Will Be Left of Them

One Tree Hill, season 3, ep. 17 – “Who Will Survive, and What Will Be Left of Them”

Тази серия беше прекрасна. Наистина ми хареса адски много. Всъщност, като се замисля това е най-хубавия епизод на One tree hill, който съм гледал въобще. Беше толкова прекрасен и толкова истински и толкова хубав… Защото каквото и да си говорим, прехваленият от феновете епизод 16 – “ With Tired Eyes, Tired Minds, Tired Souls, We Slept” не ми хареса. Да, беше специален и особен, но беше толкова специален, че въобще не се връзваше със стила на сериала и стоеше като една грозна кръпка. Сам по себе си беше страхотен – да, но като епизод на сериал не беше никак добре. Докато епизод 17 беше наистина страхотен. Бяха показани емоциите на абсолютно всички персонажи, всеки запази своята ясно очертана индивидуалност. Харесвам Маут и Рейчъл, особено пък ги харесвам заедно. Маут беше прекрасен в този епизод – уникален беше начина, по който защитаваше починалото момче. И остана верен на ценностите си. И Рейчъл беше адски приятна тази серия. И адски истинска – на практика за първи път виждаме Рейчъл да се страхува, че някой може да я отхвърли. Да, вярно, отворила е капсулата и е показала касетата с тайните на всички и това е лоша постъпка… Но кого заблуждавам – ако аз можех да го направя, бих постъпил като нея. Е, едва ли бих го показал на всички, де, но все пак… Дори Лукас ми хареса в този епизод. Хубаво беше, че се застъпи за принципите си и реши да отиде на погребението, вместо да се държи като обидено дете. На мен почти ми се доплака, когато видях майката на момчето да стои сама. И разбира се любимците ми – Нейтън и Хейли бяха чудесни, това не подлежи на коментар ^^
И музиката беше много хубава… Трябва да проверя кои точно песни звучаха в определени сцени, но мисля, че някъде към средата на епизода чух How To Save A Life на The Fray, която обожавам. Много.

Дам… Това беше най-силната и най-емоционалната серия на този сериал, която съм гледал. Беше прекрасно. Е, нямаше ги дълбокомислените цитати на Лукас в края на епизода, но я имаше сцената с погребението и майката на момчето… А тази сцена беше много по-силна от който и да било от цитатите. Невероятен епизод… Невероятен.

Smallville Pilot

“Pilot” & “Metamorphosis”

Smallville: “Pilot” – season 1, ep.01; “Metamorphosis” – season 1, ep.02
В главните роли: Tom Welling, Kristin Kreuk, Michael Rosenbaum и др.
Година: 2001

От адски дълго време все някой ми разправя нещо за сериала Смолвил. Единственото, което ме спираше да започна да го гледам беше фактът, че е цели шест сезона (засега ^^). А шест сезона си е много… Не само, че са много серии за гледане, но и трябва да се търсят из нета, да се теглят, да се записват… Но днес ми ги донесоха на дискове и реших, че мога поне да започна.
 Пилотния епизод беше чудесен. Аз от един пилот епизод искам две неща – да представи героите и отношенията между тях, както и да представи самия сериал като стил и тематика. Смятам, че “Pilot” се справи чудесно. Първо, даде някакъв начален профил на героите. Кларк като цяло ми е адски симпатичен като образ, но самият актьор има леко женствени черти. Е, предполагам ще свикна рано или късно. Винаги ми е трудно да свикна с актьорите от новия сериал, но после ги възприемам. Лана е сладчика, но на моменти се държи прекалено като… момиченце. Вероятно с хода на сюжета характера й ще се разкрие повече. Лекс пък ми е много симпатичен. Е, да, актьора въобще не мога да го гледам с тази гола глава, ама, както казах, ще свикна ^^ А, да не пропусна да отбележа, че майката на Крак е много приятна. В скулите и във формата на лицето напомня леко на Бри От друга страна, “Pilot” наистина разясни за какво точно ще бъде този сериал. Ако мога да си извадя извод от първите две серии, бих казал, че Смолвил ще бъде увлекателен, не особено мрачен сериал, с може би предсказуем сюжет (предсказуемият сюжет е обичаен за първи сезон на повечето сериали) и романтична любовна история. Но виждайки, че в момента приключват шести сезон, си правя заключението, че с времето епизодите ще стават все по-добри и по-добри ^^
 Вторият епизод беше увлекателен, но не смятам да говоря много за него. Беше приятен и определено ме накара да искам да гледам и трети епизод скоро

Та, това ми е мнението на този етап. Сериала е адски зарибяващ. Освен това от него струи едно… приятно чувство. Кара ме да се усмихвам.