
Little Children
април 30, 2007Little Children
Малки деца

Режисьор: Тод Фийлд
Сценаристи: Тод Фийлд и Том Перота
С участието на: Кейт Уинслет, Патрик Уилсън, Джаки Ърли Хейли, Дженифър Конъли, Ноа Емерих
Времетраене: 130 минути
Ще го кажа направо – за мен филмът беше прекрасен. Наистина ме очарова. Определено си заслужава трите номинации за Оскар.
Филмът не блести със специални ефекти или пък особено оригинален сценарий. Но за сметка на това още от първата минута печели зрителя с невероятната си атмосфера и красота. Главните герои в „Малки деца” водят един на пръв поглед нормален живот, който по нищо не се отличава този на останалите. И може би в живота им наистина няма нищо необичайно – Сара (Кейт Уинслет) е женена за богат рекламен агент и прекарва дните си в парка с тригодишната си дъщеричка. Брад (Патрик Уилсън) от години се опитва да издържи изпита си в университета, като същевременно се грижи за малкия си син, докато съпругата му (Дженифър Конъли) изкарва парите в семейството. Общото между Сара и Брат е това, че и двамата живеят един тих и спокоен живот на нямо отчаяние. И двамата прекарват дните си потънали в безброй въпроси, усещайки, че ако скоро не намерят отговорите ще потънат. И тъкмо когато и двамата съзнават, че живеят сякаш по задължение един безрадостен и сив живот, една случайна среща в парка и една нагласена целувка придава цветове. Но това не са светли и красиви тонове.
Интерес представлява и историята на Роналд МакГорви (Джаки Ърли Хейли, номиниран за Оскар за поддържаща мъжка роля в „Малки деца”) – четиридесет и девет годишен мъж, току що излязъл от затвора след като е бил осъден на две години заради ексхибиционизъм пред малолетни. Опитвайки се да се справи с психичните си проблеми и да се вслуша в съветите на майка си, Роналд постоянно се сблъсква с омразата на света. Тази омраза е изразена най-вече чрез образа на Лари (Ноа Емерих) – бивш полицай, чиито действия срещу Роналд на моменти прекрачват границата на приятелски загрижения за децата в градчето съсед.


Та ако трябва да обобщя… Прекрасен филм. Докосващ.
Бла, ще ме караш да го гледам. И то не заради поста ти тук (сух и информативен), а заради журнала.. ужасен си
филмът в действителност е прекрасен …сюжетът до такава степен се докосва до реалния живот че те кара да се замислиш ..за живота ..за нещата които правиш и доколко те те правят щастлив