Little Children

Little Children

Малки деца

Режисьор: Тод Фийлд
Сценаристи: Тод Фийлд и Том Перота
С участието на: Кейт Уинслет, Патрик Уилсън, Джаки Ърли Хейли, Дженифър Конъли, Ноа Емерих
Времетраене: 130 минути

Ще го кажа направо – за мен филмът беше прекрасен. Наистина ме очарова. Определено си заслужава трите номинации за Оскар.
Филмът не блести със специални ефекти или пък особено оригинален сценарий. Но за сметка на това още от първата минута печели зрителя с невероятната си атмосфера и красота. Главните герои в „Малки деца” водят един на пръв поглед нормален живот, който по нищо не се отличава този на останалите. И може би в живота им наистина няма нищо необичайно – Сара (Кейт Уинслет) е женена за богат рекламен агент и прекарва дните си в парка с тригодишната си дъщеричка. Брад (Патрик Уилсън) от години се опитва да издържи изпита си в университета, като същевременно се грижи за малкия си син, докато съпругата му (Дженифър Конъли) изкарва парите в семейството. Общото между Сара и Брат е това, че и двамата живеят един тих и спокоен живот на нямо отчаяние. И двамата прекарват дните си потънали в безброй въпроси, усещайки, че ако скоро не намерят отговорите ще потънат. И тъкмо когато и двамата съзнават, че живеят сякаш по задължение един безрадостен и сив живот, една случайна среща в парка и една нагласена целувка придава цветове. Но това не са светли и красиви тонове.
Интерес представлява и историята на Роналд МакГорви (Джаки Ърли Хейли, номиниран за Оскар за поддържаща мъжка роля в „Малки деца”) – четиридесет и девет годишен мъж, току що излязъл от затвора след като е бил осъден на две години заради ексхибиционизъм пред малолетни. Опитвайки се да се справи с психичните си проблеми и да се вслуша в съветите на майка си, Роналд постоянно се сблъсква с омразата на света. Тази омраза е изразена най-вече чрез образа на Лари (Ноа Емерих) – бивш полицай, чиито действия срещу Роналд на моменти прекрачват границата на приятелски загрижения за децата в градчето съсед.

Та ако трябва да обобщя… Прекрасен филм. Докосващ.

Phoenix warsong #1-5

Phoenix warsong #1-5
Сценарий: Greg Pak
Рисунки: Tyler Kirkham, Sal Regla

Реших да започна ревютата си с презентация на X-men: Phoenix warsong. ^^

Трябва да призная, че още щом чух за създаването на тази минипоредица бях изключително доволен, тъй като се надявах отново да видя една от любимите си комиксови героини – Джийн Грей. Е, в крайна сметка това не се случи. Космическата сила Феникс се завръща, но не и Джийн. Лично за мен е трудно да определя дали поредицата губи или печели от това. От една страна Джийн, комбинирана с Феникса, винаги носи една специална, магична атмосфера, която просто превръща комиксите в шедьоври. Но от друга страна историите с безкрайните възраждания на Джийн вече стават абсолютно идентични и дори доскучават. Може би именно по тази причина Greg Pak е решил този път да постави Феникса в трите Кукувици.
 Поредицата е прекрасна ^^ Разбира се, държа на мнението й, че красотата на всяка минипоредица може да се усети единствено ако тя се чете наведнъж, а не по лъжичка на месец. Артът е… добър. В началото бях много разочарован, че рисунките няма да са отново на Greg Land, както Phoenix endsong. Но трябва да призная, че артът на Land не би стоял добре в тази поредица. Както казах, комбинацията от Джийн Грей и Феникс силата носеше една атмосфера, която прекрасно се комбинираше с рисунките на Land. Докато съчетанието на малките Кукувици и Феникса наистина си отива повече с арта на Kirkham и Regla. Вярно, че има още какво да се желае, но в крайна сметка рисунките са добри.
Сюжетът ми хареса доста. На моменти леко тъпчеше на едно място, но в крайна сметка беше добре изпипан и ме зарадва изключително много. Имаше съответните епични моменти, имаше така характерните за историите с Феникс силно драматични и разтърсващи сцени. Въобще съм много доволен ^^ Както видяхме още от финалната страничка на Phoenix endsong, Феникс силата вече се насочва към Celeste, Mindee и Phoebe – трите оцелели, от общо пет близначки, наречени Куковиците. И след като успява да влезе в телата им ги отвежда на едно специално място, където има… още хиляда като тях – в епруветки. Създадени като част от Weapon plus хиляда близначките имат предназначението да унищожат всички мутанти на земята. Създадени са от яйцеклетки на Ема Фрост и напрактика всички те са нейни дъщери. Но когато Феникса се намесва нещата стават още по-объркани ^^
Е, в крайна сметка финалът е добър и силен. Драмата е адски силна. Едновременно Феникса е затворен и хванат завинаги, но пък се усеща и намек за евентуално продължение. Аз лично бих се радвал на такова

И тъй като най-добрият начин да разбере за какво говоря е просто да се докоснете до комикса съм подбрал няколко цитата:

Mindee: You’re scared of us.
Emma: No. Scared for you.

Emma: That’s not love in your eyes.
Scott: No. I love you, Emma. I can’t help that. Even now. I just don’t trust you.

Peter: So. Rescue or…
Cyclops: Still figuring that one out. Either way, step one’s the same… Kick some butt!

Cyclops: Are you okay?
Emma: In what strange, alternate reality would a woman who just learned that her eggs had been harvested to create a roomful of deformed, psychic daughters ever consider herself to be “okay”?

Celeste: I am life. I am fire. I burn away what doesn’t work. My name is Phoenix.

Celeste: You’re killing me!
Emma: No. Just disconnecting a few parts of your mind.
Celeste: But those are the parts that… that make me me…
Emma: And the parts that make you the Phoenix.

Emma: I can hear them… a thousand voices… Finally free from sublime’s machine… For the first time, they’re seeing and feeling and reaching out… reaching out to…
Thousand-in-one: Mother. Mother. Mother. Mother.

Celeste: Our hearts are diamond now. Permanently. We’ll never feel anything ever again. But the Phoenix will never escape.

Emma Frost (final quote): Its’ as if nothing ever happened to them. And nothing ever will. But I remember. I had a thousand daughters. A thousand bright lights, a thousand little minds… Slowly awakening, blinking and shining… And you snuffed them out. Maybe you’re just Jean Grey, gone insane. Or maybe you’re the Phoenix. Obeying cosmic laws we’ll never understand. All I know for sure is that when you come back… you’re going to have to deal with me.